Почивни дни, топло време – фактори, които предразполагат лятото да е сезонът, в който посещенията на различни плувни басейни зачестява, но наред с хубавите емоции е възможно да се сдобием и със здравословен проблем – гъбички по кожата на краката, при жените - цистит, а при предразполагащи фактори – възпаление на външния слухов проход или наричан още отит на плувеца.


Причина за появата на възпаление на външния слухов проход (оtitis externa) е навлизането на замърсена вода в ухото, най-често при къпане в различни водни басейни – река, море, обществен басейн и други. Високата влажност и топлината в ухото осигуряват добри условия за рамножаване на патогенни бактерии, които причиняват възпаление.


Предразполагащи фактори са чистотата на водата в басейните (бактериално число – брой на бактериите), прехлорирането – голямото количество хлор също дразни кожата и може да доведе до напукването ѝ – изразява се в микролезии, през които по-лесно бактериите проникват и водят до възпалителни промени.



Децата са значително по-уязвими. Други предразполагащи фактори са намалената имунна защита, някои метаболитни заболявания – например захарен диабет, кожни заболявания – атопичен дерматит, някои хронични екземи.


Ушната кал изпълнява протективна функция за кожата на външния слухов канал, но при честото ѝ отстраняване, както и по-грубото почистване, особено с остри предмети може да нарани кожната повърхност и да създаде предпоставка за улеснено навлизане на бактерии.


Първите симптоми на отита се проявяват няколко часа след плуване. Изразяват се в усещане за дразнене, сърбеж, парене до умерена или силна болка в ухото, съпроводена със заглъхване и леко понижаване на слуха в някои случаи.


Погрешнен е опитът за вкарване на различни предмети с цел почесване или отстраняване на остатъчната вода. По този начин може да нараните кожата, което да доведе до допълнително дразнене, както и да се разпространи инфекцията в по-дълбоко разположените структури на ухото.


Прегледът при специалист включва първоначален оглед на ушния канал и последващо почистване, за да се огледа по-добре повърхността на слуховия проход и тъпанчевата мембрана. Обикновено кожата е зачервена и оточна, без засягане целостта на тъпанчевата мембрана, в повечето случаи. Издърпването на ушната мида или раздвижването на долната челюст води до увеличаване на болката в ухото.


NEWS_MORE_BOX


Лечението започва с прилагането на кортикостероидни кремове локално, които имат за цел намаляване на възпалението и съответно на отока и зачервяването. Освен това се добавят и антибиотични мехлеми, отново локално, с цел да се елиминира патогенната флора. Най-често се подбира широкоспектърен антибиотик в съчетание с противогъбичен препарат.


Удачно е вземането на секрет за микробиологично изследване с цел изолиране на причинител и последваща антибиограма за прецизиране избора на антибиотик. Докато се чака излизането на резултата се започва емпирична терапия и след това при нужда може антибиотикът да бъде сменен. Локалната терапия може да бъде под формата на мехлеми, кремове или капки за уши.


От значение е капките да се поставят след предварително отхвърляне вероятността за нарушена цялост на тъпанчевата мембрана, защото в противен случай с капките може да внесем инфекцията и в средното ухо, което да доведе до среден отит.


При силна болка се поставят болкоуспокояващи локално – капки, съдържащи лидокаин, както и системен прием на аналгин или нестероидни противовъзпалителни средства.


За профилактика на отита на плувеца може да се използват тапи за уши при всяко влизане, както и щателно подсушаване на ушните канали след къпане.


Нелекуваният отит може да доведе както до засягане на по-дълбоко разположените структури на ухото, така и на съседни – паротидна жлеза, мастоидния израстък и други.