Лятото е сезонът на отпуските, почивката на море и честите посещения на басейни. Плуването, освен приятно занимание, може да се окаже и предразполагащ фактор за някои инфекции, особено в съмнителни от хигиенна гледна точка водни басейни. Така през летния сезон зачестяват циститите, някои кожни инфекции (най-често гъбички), както и възпалението на външния слухов проход, по-известен като отит на плувеца.


Водата, която остава в ухото след плуване създава добра среда (топлина и влага) за развитието на различни микроорганизми – най-често бактерии и значително по-рядко вируси или гъбички. Важно е да се отбележи, че не е задължително след плуване да се развие инфекция, тъй като слуховият проход има редица механизми за защита. Например ушната кал изпълнява бариерна функция (покривен филм) за слуховия канал. Съответно твърде честото ѝ почистване води до увеличаване предразположеността към инфектиране.


Други рискови фактори са попадането на чужди тела във външния слухов канал, наранявания на кожата на ухото, намалена имунна защита, различни кожни заболявания – хронични екземи, атопичен дерматит, някои метаболитни заболявания – например диабет и други. Децата са сравнително по-уязвими и с по-висока предразположеност към развитие на външен отит.



Препаратите, които се използват за дезинфекция на водата в басейните – най-често халогенни дезинфектанти (хлор), дразнят кожата на слуховия проход и съответно могат да спомогнат за проникване на патогенни бактерии през епителя.


В какво се изразява клиничната картина?

Състоянието протича остро и първите симптоми се проявяват още няколко часа след посещение на басейн или плаж.


Ушният канал се покрива от секрет с неприятна миризма, а хрущялната част на слуховия проход е болезнена при натиск. Най-често тъпанчевата мембрана остава незасегната от възпалителния процес, но ако възпалението се пренесе и върху нейната структура, симтоматиката се засилва по интензитет.


Пациентите се оплакват от умерен до изразен сърбеж. Налице е дискомфорт при натиск върху ухото с пръст или при леко подръпване. При наличие на секрет – в началото най-често той е бистър, а впоследствие може да премине в гноен.


Чест симптом е чувството за заглъхване, а слухът може да бъде намален в различна степен. Натрупването на секрет, следствие наличието на възпалителен процес, затруднява прегледа на тъпанчевата мембрана. Това налага първоначално да се направи промивка на ухото и след това то да бъде огледано повторно. Промивката е противопоказана в случаите, в които има съмнение за нарушена цялост на тъпанчевата мембрана.


Регионалните лимфни съдове също могат да реагират – увеличават размера си, стават болезнени. При по-дълбоко проникваща инфекция е възможно възпалението да засегне и други структури по съседство – паротидната жлеза, мастоидният израстък и други.


Лечението започва с прилагането на кортикостероидни кремове локално, които имат за цел намаляване на възпалението и съответно на отока и зачервяването. Освен това се добавят и антибиотични мехлеми или капки, отново локално, с цел да се елиминира патогенната флора. Най-често се подбира широкоспектърен антибиотик в съчетание с противогъбичен препарат. При по-тежките случаи се налага системно антибиотично лечение.


При локално лечение е от значение капките да се поставят след предварително отхвърляне вероятността за нарушена цялост на тъпанчевата мембрана, защото в противен случай с капките може да внесем инфекцията и в средното ухо, което да доведе до среден отит.


При силна болка се поставят болкоуспокояващи капки, съдържащи лидокаин, както и системен прием на аналгин или нестероидни противовъзпалителни средства.