Симптомите на реактивния артрит могат да произтичат както от възпалителните промени в самата става, така и от околоставните тъкани или други органи, в които се е развило първичното огнище на инфекцията.


Най-често се засягат коленните, глезенните стави, както и тези на китката и малките стави на ходилото. Обикновено възпалението е асиметрично. В по-редки случаи може да бъдат засегнати ставите на междупрешленовите дискове на гръбнака. Това засягане се изразява със скованост, болка, ограничена подвижност.


Препоръчително е след проявата на реактивен артрит в комбинация със скоро прекарана инфекция, била тя чревна, дихателна или на пикочните пътища, да се направи консултация със специалист-ревматолог.



Освен стандартния преглед е необходимо потвърждаване или съответно отхвърляне на диагнозата чрез назначаване на съответните лабораторни изследвания. На база образни изследвания се установяват промените по ставите.


В случаите, в които не се установи конкретна причина чрез лабораторните изследвания е показано вземането на материал от ставата – чрез ставна пункция, от който се прави микробиологична посявка и се изпраща част от него за вирусологични изследвания.


Инфекции на различни системи могат да доведат до развитието на реактивен артрит. Нарича се така, тъй като се смята, че се дължи на развитието на автоимунен процес, следствие миграция на инфекциозните агенти до отдалечени от огнището органи – в случая ставите, където се активира възпаление, което да хронифицира.


Имунната система е генетично предразположена към проявата на свръхреактивност при среща с някои бактерии, които могат да причиняват различни инфекции – била тя на пикочни пътища, горни или долни дихателни пътища или стомашно-чревния тракт.


Най-честите причинители на пикочо-полови инфекции, които водят до развитие на реактивен артрит са хламидиите. По отношение на чревните инфекции рискови инфекциозни агенти са причинителите на шигелоза, салмонелоза, йерсиниоза и кампилобактер.


Оплакванията могат да се обострят и да стихват периодично. Лечението се изразява както етиологично за ликвидиране на инфекцията, която отключва последващия реактивен артрит, така и симптоматично – за облекчаване на проявите във възпалителното огнище. Към симптоматичното лечение, освен консервативно – с медикаменти се препоръчва и физиотерапия.


Салмонелозата е заразна токсикоинфекция, при която заразяването става след консумация на сурово или полусурово месо и субпродукти, както и мляко и млечни изделия, които са били заразени първично или вторично – по време на транспорт или приготвяне. Протича с повръщане, диария, болки в корема, като симптомите се проявяват от няколко часа до едно денонощие след консумация на заразена храна.


При йерсиниозата се засягат крайните отдели на тънкото черво, като се формират язвено-некротични промени в неговата лигавица. Ендотоксинът, който се освобождава е отговорен за общотоксичните прояви, а бактериите могат да се разпространят и извън червото, засягайки перитонеум, жлъчен мехур и други. Инкубационният период е 7 до 10 дни, като инфекцията протича в два стадия – остър и подостър със съответните реактивни промени.


Кампилобактерната инфекция е най-често съобщаваната стомашно-чревно заболяване след 2005г. в Европа. Инкубационният период е сравнително кратък – в рамките на 2 до 5 дни от заразяване. Усложненията са свързани с артрит, синдром на Гилен-Баре (прогресираща симетрична мускулна слабост) и хемолитично-уремичен синдром (анемия, намалени тромбоцити и бъбречна недостатъчност).


Шигелозата или позната като бактериална дизентерия е инфекциозно заболяване, засягащо крайните отдели на дебелото черво и протичащо с диария и откриване на слуз и кръв в изпражненията. Налице са още болки в корема и усещане за непълна дефекация. Инкубационният период може да варира от 12 часа до 4 дни.