1. Какво представлява средният отит?

Средният отит е заболяване, което протича с възпалителни промени по средното ухо – оток, зачервяване, понякога с образуване на гноеродна материя, болка и нарушения в слуха. Средното ухо е кухо пространство между тъпанчевата мембрана и вътрешното ухо. С него комуникира Евстахиевата тръба, която позволя поддържане на нормално атмосферно налягане в ушната кухина. Също така при среден отит със значително отделяне на секрет, тази тръба позволява на секрета да бъде дрениран през носната кухина и да бъде изведен от тялото.


Инфекцията се причинява от бактерии. Среща се изключително често сред деца и при сезонни простудни заболявания. Предава се по въздушно-капков път. Често усложнение на ринит (хрема) е именно възпалението на средното ухо.



2. Как се развива инфекция на средното ухо?

Инфекцията се разпространява през Евстахиевата тръба към средното ухо. Ако тръбата е с по-тесен отвор от нормалното или има нарушена функция вследствие на възпалителни промени, инфекцията се разпространява и предизвиква поява на симптоми на заболяването. При деца това е най-честият патогенетичен механизъм за разпространение на болести към ушите.


3. Симптоми

Ухото е силно болезнено и е постоянно заглъхнало, поради което слухът е частично или изцяло намален. Пациентите са неспокойни. Характерно в клиничната картина е високата температура, стигаща до септични стойности – 38,5 до 40 градуса. Ако тъпанчевата мембрана се пропука, поради високо налягане в средното ухо, състоянието може да се съпроводи с отделяне на течна материя от средното ухо към канала на ушната мида.

 

4. Препоръки за превенция

Ограничаване и отказване на тютюнопушенето вкъщи е най-добрият начин за превенция срещу възпалителни заболявания на средното и вътрешно ухо, защото пушекът предизвиква възпаление на средното ухо, преминавайки през Евстахиевата тръба.
Не се препоръчва кърменето при майки, които имат възпалено средно ухо, поради риск от пренос на инфекцията към бебето.

 

5. Как се поставя диагнозата?

Диагнозата може да се постави на база клиничната картина на пациента и след изследване на ухото с отоскоп. Той позволява да се прегледа повърхността на тъпанчевата мембрана, която има изразени макроскопски промени при среден отит. Тя изглежда набъбнала, оточна и понякога може да пропуска течна материя от средното ухо.

 

NEWS_MORE_BOX

6. Какви усложнения може да се очакват?

Често усложнение е мастоидит – възпаление на изпъкналата кост, намираща се зад външното ухо. Слуховите нарушения при остър среден отит също се забелязват. Характерното е, че при хронично състояние на възпалено средно ухо, слухът може да претърпи трайни промени и пациентът да изгуби способността си да чува, което рефлектира на гласовите и на езиковите възможности.

 

7. Лечение

Целта на терапията е унищожаване на бактериалните причинители, както и симптоматична терапия за болка, хрема и висока температура.


В терапията на болков синдром се прилага парацетамол и ибупрофен, които са нестероидини противовъзпалителни средства, с изразен аналгетичен и антипиретичен ефект.


За терапия на хрема се използват капки за нос, в които има вазоконстриктори – съдовосвиващи медикаменти. Тяхната цел е да отбременят налягането върху лигавицата и да предизвикат свиване на отеклата повърхност на носната кухина, което облекчава дишането. Също така – в терапията на среден отит присъстват капки за нос с бета-метазон и вазоконстриктори, чиято цел е да се свие лигавичната повърхност на носната кухина, за да може капките да проникнат през евстахиевата тръба и да дренират средното ухо. Бета-метазонът е локален кортикостероид, който цели овладяване на възпалителния оток в средното ухо и овладяване на симптомите.


В терапията се прилагат също така антибиотици и противовирусни средства. В антибиотичната терапия се включват цефалоспорини от I-ва и II-ра генерация, както и макролиди кларитромицин. Първата група антибиотици е за агресивно лечение на възпалението на средното ухо, защото цефалоспорините от I-ва и II-ра генерация, например цефуроксим, имат изразен бактерициден ефект – тоест директно унищожаване на бактериите и техните форми. Макролидният представител - кларитромицин има изразен бактериостатичен ефект, т.е. растежът и деленето на бактериите се потиска и се дава възможност на имунната система да се пребори с причинителите чрез създаване на множество фагоцитиращи имунни клетки, които поглъщат бактериите. Това от своя страна дава възможност за създаване на „имунна памет” относно причинителите.


Противовирусни средства се прилагат при простудни заболявания, които се срещат най-много през есенно-зимния период на годината. В тези случаи средният отит се приема като усложнение на вирусната инфекция.


В допълнение към терапията се прилагат витамини от група В и С, включително таблетки с храносмилателни ензими и бактерии, които предпазват от поява на диспептичен синдром вследствие на антибиотичната терапия и активността на основното заболяване.