1. Какво е тонзилит?
Тонзилитът е нарушение, включващо възпалителни промени по повърхността на сливиците. Те са чифтен орган, разположен от двете страни в задната част на гърлото. Взимат участие в имунните процеси на организма. Както всички останали органи на имунната система, така и те произвеждат клетки на имунната система - моноцити, които имат фагоцитарна функция и поглъщат попаднали от външната среда болестотворни патогени – бактерии и вируси. Когато инфекцията се установи в тонзилите, протичат възпалителни реакции, при които те стават твърди, уплътнени, придобиват червен цвят и имат бели налепи по повърхността си.
Острото възпаление на сливиците е състояние, което може без медикаментозна намеса да премине във възстановителен период - след преминаване на възпалителния процес, фагоцитите унищожават попадналите бактерии и настъпва въстановяване без лечение.
2. Как се разпространява тонзилитът?
Благодарение на вируси или бактерии, инфекцията се разпространява по въздушно-капков път, при допир на ръце или целувка.
Патогенетично бактериите и вирусите, които могат да причинят тонзилит, са много.
Бактерии, които се изявяват с възпалителна активност по сливиците, са стрептококите от група А. Инкубационният период от приема на инфекциозния патоген до развитие на симптоматика на заболяването е от 2 до 4 дни, а понякога и по-бързо.
Заболяването може да има и вирусна генеза. Развива се след простудно заболяване. Най-висока активност на състоянието се регистрира през есенно-зимния период, когато има забележителна промяна в температурния диапазон. Преминаването от високи към ниски температури са предпоставка за отслабване на имунната система на организма и проникване на вируси.
Ебщайн-Бар вирусът, който е причина за развитието на инфекциозна мононуклеоза, е основен причинител и на тонзилит. Среща се при млади хора, най-често в обществени затворени сгради, болници, университети, където хората са много и събрани на едно място и е възможно разпространение по въздушно-капков път.
3. Какви са симптомите на възпалени сливици?
Симптомите са много характерни. Болка в гърлото и трудно и болезнено преглъщане са основни през периода на заболяването. Понякога болката може да се разпространи назад към ухото.
Лигавицата на гърлото е зачервена, а сливиците са уплътнени с бели налепи по повърхността им. Състоянието протича с добре изразен фебрилитет – температура в по-високи стойности. Главоболие, загуба на глас и подути лимфни възли са придружаваща симптоматика към комплекса.
Ако причинителят на възпалени сливици е вирусна инфекция, то заболяването протича с по-леки симптоми, наподобяващи тези на простудно заболяване. Коксаки вирусът предизвиква поява на израстъкоподобни образувания по сливиците, които могат да се разкъсат и да предизвикат усещане за кървене в устната кухина.
Стрептококовата инфекция на сливиците се придружава с висока температура, лош дъх и силна болезненост, поради гноеобразуване.
4. Диагностика
За правилно и качествено поставена диагноза данните от анамнезата и статуса са най-добрият ориентир. Допълнително се взима гърлен секрет и кръвни проби, с които се доказва наличието на инфекциозен причинител.
5. Усложнения
Усложненията са специфични спрямо възпалителната генеза на заболяването в сливиците. Вторичната инфекция може да обхване средното ухо или синусите. Друго често усложнение, причиняващо тежък тризмус - стягане в челюстите, е образуването на перитонзиларен абсцес – гнойна кухина около сливиците. Тя ограничава движението на долната челюст и предизвиква силна болка. Съпровожда се със септично висока телесна температура. За неговото лечение се предприема евакуация чрез инцизия - разрез, когато е възможно. В противен случай се назначават аналгетици и антибиотици, с които да се овладее гнойното възпаление и болковия синдром. Цели се отпускане на долната челюст, след което се пристъпва към анестезия с лидокаинов разтвор 1% и инцизия по повърхността на абсцесната кухина. Постоперативно се поставя дренаж.
Друг тип усложнения при хроничен тонзилит са ревматизъм, сърдечни заболявания и тежка бъбречна патология.
6. Лечение
За лечение на тонзилит се прилага комбинирана терапия, която включва нестероидни противовъзпалителни средства – парацетамол, аспирин, антибиотици – бета-лактамни антибиотици – пеницилини и цефалоспорини, еритромицин. Също така се прилага инфузия на електролитни разтвори и хиперосмоларни течности. След инцизия на перитонзиларен абсцес се прилагат ежедневни промивки и поставяне на дренаж, който да предпази от задържане на инфекция и повторно образуване на гной.
При неовладяеми състояния на хроничен тонзилит, съпроводени с активно възпаление и гноеобразуване, се пристъпва към тонзилектомия – премахване на тонзилите. Показанията са строги. Необходими са епизоди на тонзилит поне три пъти месечно в продължение на пет месеца, за да се пристъпи към оперативно отстраняване на сливиците.
