Възлите на щитовидната жлеза са много често срещан проблем, макар и голяма част от тях да остават недиагностицирани. Затова не е учудващо, че те могат да се установят и при бременни жени.

 

Има данни, че дори и самата бременност предразполага към образуването на възли или нарастването на обема им. Възлите на щитовидната жлеза се срещат по-често при жените, като се установява, че честотата им нараства с възрастта и броя на ражданията (при 33.9% от жените с три или повече раждания). При 11-20% от бременните с новооткрит възел в първия триместър, се появява и втори до края на бременността.


 

Установяването на възел по време на бременност крие множество предизвикателства както към бъдещата майка, така и към лекуващият лекар. Основният въпрос, който трябва да се реши е, дали това е доброкачествно или злокачествено образувание. За тази цел трябва да се изберат максимално щадящи диагностични подходи, които да не подлагат на риск майката или бебето.

 

Въпреки че карциномите на щитовидната жлеза са рядко срещани и честотата им при бременни е много малка, трябва внимателно да се прецизират рисковете при всяка жена с възел и необходимостта от инвазивни методи за уточняването им.

 

Диагностиката започва със снемане на анамнеза и физикален преглед. Необходимо е да се снеме подробна фамилна анамнеза относно наличието на злокачествени заболявания на щитовидната жлеза в рода, фамилен медуларен карцином, множествена ендокринна неоплазия тип 2 (МЕН 2), фамилна полипоза на дебелото черво.

 

Рискът от злокачественост е по-висок при възрастни, които като деца са били подлагани на лъчетерапия в областта на главата и шията по повод друг малигнен процес.

 

Алармиращи симптоми са бързо появила се подутина в областта на шията, промяна в гласа, трудности при преглъщане. При прегледа се опипва щитовидната жлеза, за да се оцени големината и консистенцията на възлите, както да се оцени и наличието на съседни увеличени лимфни възли.

 

При всички бременни с възел е необходимо да се изследва тиреостимулиращ хормон (ТСХ), за да се оцени функцията на щитовидната жлеза. Трябва да се има предвид, че по време на бременност физиологично ТСХ е по-нисък спрямо нормите за общата популация.

 

Калцитонинът е маркер за медуларен карцином, като изследването му се препоръчва само в случаи на фамилност за това заболяване или МЕН 2. Измерването на тиреоглобулин не се препоръчва, тъй като той се повишава и при редица доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза.

 

Ехографията е безвреден и прецизен метод за визуализиране на възлите и определяне на тяхната големина, форма, структура и темп на нарастване. Има редица ехографски белези, с които може да се определи рискът от малигненост:


•    подчертано хипоехогенни възли (тъмни);
•    наличие на микрокалцификати;
•    неравни граници;
•    по-високи, отколкото широки (taller-than-wide);
•    повишен кръвоток вътре във възела;
•    метастатични лимфни възли;

 

В зависимост от размера и наличието на белези за злокачественост, се преценява нуждата биопсия. Това е безопасен метод, който може да се прилага по всяко време на бременността. Налага се при съмнителни възли с размери над 1 см. Ако все пак възелът бъде установен през третия триместър, процедурата може да бъде отложена и за след раждането.

 

По принцип лечението на възлите по време на бременност е оперативно, но при строго определени показния за операция. Най-безопасният период за провеждането ѝ е в края на втория триместър.

 

Доказаните доброкачествени възли не подлежат на хирургично лечение, освен ако не притискат трахеята или хранопровода, което може да усложни раждането.

 

При доказан злокачествен възел в първи триместър, той подлежи на проследяване. При нарастване (с 50% от обема) или при поява на метастази в лимфни възли, той подлежи на оперативно лечение. Ако бъде установен през втория триместър, хирургичното лечение се отлага за след раждането.

 

Подходът при наличие на по-агресивни нискодиференцирани тумори и медуларен карцином е по-радикален. Препоръчва се хирургично лечение преди 22 гестационна седмица, а след 23-та г.с. – преждевременно раждане.

 

Радиойодлечението е абсолютно противопоказано по време на бременност и кърмене. Необходимо е да се изчакат 6 месеца след провеждането ѝ, за да настъпи нова бременност. Супресивната терапия с високи дози левотироксин, което се налага след лечение за рак на щитовидната жлеза, не е противопоказана за забременяване.

 

Наличието на възли на щитовидната жлеза не носи риск за нормалното износване на плода.