Тиреоидните възли са образувания в щитовидната жлеза, които се получават от анормалния растеж на групи от клетки от нейната тъкан. В над 90% от случаите възлите са доброкачествени, но все пак съществува риск да имат и злокачествен характер. Дори и в тези случаи няма място за паника – ракът на щитовидната жлеза е напълно лечим и е с много добра преживяемост.

 

Защо се получават тиреоидните възли?


Възлите на щитовидната жлеза имат наследствен характер. Често се срещат при няколко члена от едно семейство, което се обяснява с генетична предразположеност за образуване на възли.

 

В районите йоден дефицит също има висока честота на гуша и тиреоидни възли. Йодът е необходим за образуването на тиреоидните хормони. Всеки фактор, който нарушава хормоналния синтез, може да доведе до анормално разрастване на щитовидната тъкан и образуване на възли.

 

В това число влизат и т.нар. „гоитрогени“ от околната среда, към които се причислява и тютюневият дим. В тази група влизат и лекарства, като литий, амиодарон, фенобарбитал, феноитоин, карбамазепин, рифампин и др. В кръстоцветните зеленчуци и соята се съдържат вещества, които в големи количества, биха могли да нарушат хормоналния синтез.

 

Някои заболявания на щитовидната жлеза, като автоимунния тиреоидит, могат да доведат до образуване на възли. Също така и при облъчване в областта на шията (например лъчеление при злокачетвено заболяване).

 

Колко чести са тиреоидните възли?

Тиреоидните възли са много често срещани, особено с напредване на възрастта. Установява се, че до 60 годишна възраст поне 50% от хората имат възли на щитовидната жлеза. Причината за нарастващата честота, е навлизането на рутинното ехографско изследване в ежедневната практика. Преди възлите са се откривали само чрез напипване, докато сега с помощта на ултразвука, могат да се установят нодули под 1 см.

 

Какви са симптомите на тиреоидните възли?

Обичайно тиреоидните възли не дават симптоми и се откриват случайно при преглед. Има случаи, в които пациентът сам забелязва подутина в шийната област.

 

Възлите рядко променят и функцията на жлезата и често няма отклонения тестовете за тиреоидни хормони. В някои случаи възлите могат да произвеждат повишено количество хормони и да доведат до тиреотоксикоза. Тогава може да има оплаквания от сърцебиене, изпотяване, тремор, немотивирана загуба на тегло.

 

Ако възлите са прекалено големи, могат да предизвикат симптоми на притискане на околните структури – задух, кашлица, спадане на гласа, трудности при преглъщане.

 

Кога трябва да потърсим медицинска помощ?

  • Появата на възел при млади хора под 20 години и при възрастни над 70 години се свързва с по-голяма честота на тиреоиден карцином;
  • При анамнеза за предхождащо облъчване в тази област;
  • При промяна в гласа и дрезгав глас;
  • При затруднения в преглъщането;
  • Бързо-нарастваща подутина в областта на щитовидната жлеза и наличие на увеличени лимфни възли;
  • Болка и дискомфорт в областта на жлезата;
  • Внезапна загуба на тегло;
  • Наличие на възел при фамилна анамнеза за карцином на щитовидната жлеза или фамилни синдроми с неопластични заболявания – напр. множествена ендокринна неоплазия (MEN)

Кои са диагностичните стъпки при наличието на тиреоидни възли?

Първата стъпка в оценката на тиреоидните възли е скриниране за тиреоидна дисфункция с изследване на тирео-стимулиращ хормон (TSH), и ехографията на щитовидната жлеза. Уместно е изследването на антитела – anti-TPO и anti-Tg, за изключване на подлежащо заболяване на щитовидната жлеза.

 

По-нататъшното поведение зависи от ехографския вид и големината на възлите. По принцип всички възли, с големина над 2 см подлежат на уточняване с биопсия. Изключение правят кистите, които са 100% доброкачествени.

 

Ехографските белези, които налагат провеждане на биопсия, са:

  • Наличие на неравни граници;
  • Неправилна форма на възела;
  • Наличие на микрокалцификати;
  • Хипоехогенна структура;
  • Възел, разрастващ се извън пределите на щитовидната жлеза;
  • Наличие на съмнителни лимфни възли;

Лечение на възлите се налага при:

  • Доказано злокачествено заболяване. В тези случаи се провежда оперативно отстраняване на щитовидната жлеза.
  • При наличие на тиреотоксикоза – лечението може да бъде оперативно, с радиойодтерапия, медикаментозно или с термоаблация;
  • При наличие на симптоми на притискане, когато отново се предпочита оперативното лечение.

В останалите случаи се провежда системен контрол с ехография и проследяване на тиреоидните хормони веднъж на 12 до 24 месеца.

 

Референции:

1. Kant R, Davis A, Verma V. Thyroid Nodules: Advances in Evaluation and Management. Am Fam Physician. 2020 Sep 1;102(5):298-304. PMID: 32866364.

2. Haugen BR. 2015 American Thyroid Association Management Guidelines for Adult Patients with Thyroid Nodules and Differentiated Thyroid Cancer: What is new and what has changed? Cancer. 2017 Feb 1;123(3):372-381. doi: 10.1002/cncr.30360. Epub 2016 Oct 14. PMID: 27741354.