Възлите на щитовидната жлеза или наричани още тиреоидни нодули се получават в резултат от абнормен растеж на щитовидни клетки, оформящи „бучка” в границите на тиреоидния паренхим. Въпреки че по-голямата част от тиреоидните нодули се доброкачествени, малък дял от тях може да са с малигнен характер.
 
За диагностицирането и лечението на раковите възли е важно ранното ехографско изследване на всички тиреоидни възли и при необходимост извършване на по-нататъчни изследвания – тънкоиглена аспирационна биопсия и последващо микроскопско изследване на взетите чрез биопсия клетки от възела.
 

Какви симптоми предизвикват?

В повечето случаи възлите на щитовидната жлеза не предизвикват оплаквания. Често те се установяват случайно при провеждане на образно изследване в областта на шията (КАТ или ехография на шията по друг повод). 
 
Понякога  пациентите сами забелязват наличието на „бучка” в областта на шията при оглед в огледалото. 
 
В други случаи причина за установяване на тиреоиден нодул са промени в хормоналните показатели (ТСХ и ФТ4). Тогава възелът или възлите продуцират повишено количество тиреоидни хормони и това е причина за хипертиреоидизъм. В тези случаи най-често се касае за токсичен аденом или токсична полинодозна струма.
 
Най-често наличните възли в щитовидната жлеза, включително и тези със злокачествен характер, не водят до хиперпродукция на тиреоидни хормони.
 
В редки случаи пациентите с възли на щитовидната жлеза се оплакват от болки в областта на шията, челюстта или ушите. Когато възелът е с много големи размери, може да притиска трахеята или хранопровода и да предизвиква оплаквания от затруднено дишане, преглъщане или „гъделичкане в гърлото”. При инвазиране на нерва, инервиращ гласните връзки, е възможно да настъпят промени в гласа (дрезгав глас). Наблюдава се предимно при тиреоиден карцином.
 
 
Обобщено възлите на щитовидната жлеза:
  • Най-общо не предизвикват оплаквания;
  • Щитовидните хормони са обичайно нормални – включително и при рак на щитовидната жлеза;
  • Най-добрият начин за установяването им е ехографията на щитовидната жлеза.
 

Каква е честотата на разпространение?

Тя е изключително висока. Възлите на щитовидната жлеза са по-често срещани сред женския пол и при физикално или ултразвуково изследване на лица след 60 годишна възраст вероятността да се установят нодозни образувания на щитовидната жлеза е около 50 %. За щастие над 90 % от всички тиреоидни нодули са доброкачествени. 
 

Диагностична оценка на възлите


  1. Измерване на щитовидните хормони – ТСХ и ФТ4,  за установяване на евенуален хипер- или хипотиреоидизъм. При тези състояния рискът за злокачественост на възела/възлите е нисък.
  2. Ехографско изследване на щитовидната жлеза позволява:
  • Отдиференцирането на солидните от кистозни възли;

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Прецизно измерване на размерите на възела;
  • Установяване на специфични ехографски характеристики говорещи за малигненост на възела;
  • Визуализиране на нодули, които са твърде малки (< 1 см), за да се установят палпаторно;
  • Проследяване и оценка на възлите в бъдеще;
  • Е безболезнено, общодостъпно и сравнително евтино изследване.
   
  3.  Тънкоиглената аспирационна биопсия (ТАБ) е процедура, при която под ехографски контрол с помощта на няколко убождания с игла от изследвания възел се взема клетъчен материал за микроскопско изследване. Биопсията се извършва с тънка игла и не изисква поставяне на анестезия. След извършване на процедурата пациентът спокойно може да се върне към обичайното си ежедневие.
 

Какво е лечението?

 
Всички тиреоидни нодули, при които след микроскопско изследване се установи, че са злокачествени или имат белези на злокачественост, трябва да се оперират. Повечето тиреоидни карциноми са лечими и рядко водят до животозастрашаваши усложнения. Възлите, които от микроскопското изследване са с бенигнен характер или са с твърде малки размери (непоказани за тънкоиглена аспирационна биопсия), следва да се проследят под ехографски контрол на 6-12 месеца. Оперативно лечение може да се наложи и при бенигнени възли с големи размери (над 3 см), а също и при тези, при които при проследяването са с данни за растеж или промяна в ехографските характеристики.