Възлите на щитовидната жлеза са изключително често срещан ендокринен проблем, особено сред жените. В САЩ честотата на палпируемите възли (т.е. тези които се палпират при пеглед) в щитовидната жлеза е изчислена на около 4% сред възрастното поколение, като съотношението жени към мъже е 4:1. Сред децата честотата е далеч по-малка < 1 %, при лица между 11 и 18 годишна възраст около 1,5% и сред лица на възраст над 60 години – около 5%.
За разлика от тези данни, честотата на случайно устновяваните при ехографско изследване на щитовидната жлеза възли достига до 50% от здравите жени на средна възраст.
Въпреки че възлите на щитовидната жлеза са чест ендокринен проблем, тиреоидният карцином е относително рядко срещано състояние с честота на изява около 8,7 на 100 000 души население.
Що е тиреоиден възел?
Нодулите на щитовидната жлеза представляват отграничена лезия в границите на тиреоидния паренхим.
Непалпируемите нодули, които се установяват при ултразвуково изследване или друго образно изследване, се обозначават като инциденталоми. Те имат същия риск за малигненост, както и ехографски потвърдените палпируеми нодули със същия размер.
Най-общо всички нодули с размер > 1 см трябва да бъдат оценявани ехографки, като при налични белези за малигненост и посредством биопсия и последваща цитологична диагностика.
Понякога формации < 1 см е възможно да изискват по-нататъшни изследвания поради клинични симптоми или лимфаденомегалия (увеличени шийни лимфни възли), но все пак в много редки случаи възли < 1 см, съдържащи ехографски и клинични данни за малигненост могат да повишат риска за болестност и смъртност.
Какви изследвания следва да се проведат при пациенти с палпируеми или случайно установени възли?
Международните препоръки на американското и европейсното тиреоидно дружество гласят, че при ехографско установяване на нодул ≥ 1 см трябва да се изпълнят следните неща:
- Изследване на ТСХ (тиреоидстимулиращ хормон);
- При нисък ТСХ – да се проведе сцинтиграфско изследване на щитовидната жлеза. Сцинтиграфката характеристика на възела може да бъде следната:
- „Горещ” възел – натрупването на радиофармацевтика (РФ) е по-голямо спрямо околния паренхим;
- „Топъл” възел – натрупването на РФ е колкото околния паренхим;
- „Студен” възел – натрупването на РФ е по-малко спрямо околния паренхим.
Хиперфункциониращите нодули (т.е. „горещите“ възли) са с нисък риск за малигненост – установяването на такива изисква провеждане на по-нататъчни изследвания за диагностика на тиреотоксикозата.
- При нормален или повишен ТСХ – не се препоръчва провеждане на сцинтиграфия.
Установяването на възли на щитовидната жлеза изисква снемане на добра анамнеза и внимателен физикален статус + палпация на шийни лимфни възли.
Анамнестични фактори, които повишават риска за малигненост на възела:
- Лъчетерапия в областта на главата или шията през детството;
- Облъчване на цялото тяло поради трансплантация на костен мозък;
- Излагане на йонизираща радиация през детството или пубертета;
- Фамилност за рак на щит. жлеза или наличие на ракови синдроми;
- Бърз растеж на нодула;
- Дрезгавост на гласа.
Физикални фактори показващи белези на малигненост са:
- Парализа на гласните връзки;
- Шийна лимфаденопатия;
- Фиксиране на нодула към околния паренхим.
Ехография на щитовидната жлеза с оглед на шийните лимфни възли трябва да се провежда при всички пациенти с установени нодули или суспекции за възли на щитовидната жлеза (установени при каквото и да е образно изследване). Ултразвуковото изследване на шия и щитовидна жлеза дава отговор на следните въпроси:
- Налице ли е наистина възел?
- Колко е голям той?
- Какви са ехографските характеристики на нодула?
- Дали е налице шийна лимфаденопатия?
- Дали нодулът е повече от 50 % кистозен?
- Дали не е разположен зад щитовидната жлеза?
В обобщения според водещите клинични препоръки в световен мащаб – повечето тиреоидни нодули са нискорискови и тиреоидният карцином крие минимален риск за човешкото здраве и може да бъде ефективно лекуван. Пълна физикална, лабораторна и образна оценка е необходимо да се извършва на всички нодули, като по преценка от специалист някои от тях може да изискват и последващи допълнителни диагностични процедури като биопсия и цитологична диагностика.