Възлите на щитовидната жлеза са изключително често срещан ендокринен проблем, особено сред жените. В САЩ  честотата на палпируемите възли (т.е. тези които се палпират при пеглед) в щитовидната жлеза е изчислена на около 4% сред възрастното поколение, като съотношението жени към мъже е 4:1. Сред децата честотата е далеч по-малка < 1 %, при лица между 11 и 18 годишна възраст около 1,5% и сред лица на възраст над 60 години – около 5%.

 

За разлика от тези данни, честотата на случайно устновяваните при ехографско изследване на щитовидната жлеза възли достига до 50% от здравите жени на средна възраст.


 

Въпреки че възлите на щитовидната жлеза са чест ендокринен проблем, тиреоидният карцином  е относително рядко срещано състояние с честота на изява около 8,7 на 100 000 души население.


Що е тиреоиден възел?

Нодулите на щитовидната жлеза представляват отграничена лезия в границите на тиреоидния паренхим.


Непалпируемите нодули, които се установяват при ултразвуково изследване или друго образно изследване, се обозначават като инциденталоми. Те имат същия риск за малигненост, както и ехографски потвърдените палпируеми нодули със същия размер.


Най-общо всички нодули с размер > 1 см трябва да бъдат оценявани ехографки, като при налични белези за малигненост и посредством биопсия и последваща цитологична диагностика.


Понякога формации < 1 см е възможно да изискват по-нататъшни изследвания поради клинични симптоми или лимфаденомегалия (увеличени шийни лимфни възли), но все пак в много редки случаи възли < 1 см, съдържащи ехографски и клинични данни за малигненост могат да повишат риска за болестност и смъртност.
 

Какви изследвания следва да се проведат при пациенти с палпируеми или случайно установени възли?

Международните препоръки на американското и европейсното тиреоидно дружество гласят, че при ехографско установяване на нодул ≥ 1 см трябва да се изпълнят следните неща:

  • Изследване на ТСХ (тиреоидстимулиращ хормон);
  • При нисък ТСХ – да се проведе сцинтиграфско изследване на щитовидната жлеза. Сцинтиграфката характеристика на възела може да бъде следната:
  1.  „Горещ” възел – натрупването на радиофармацевтика (РФ) е по-голямо спрямо околния паренхим;
  2. „Топъл” възел – натрупването на РФ е колкото околния паренхим;
  3. „Студен” възел – натрупването на РФ е по-малко спрямо околния паренхим.

Хиперфункциониращите нодули (т.е. „горещите“ възли) са с нисък риск за малигненост – установяването на такива изисква провеждане на по-нататъчни изследвания за диагностика на тиреотоксикозата.

  • При нормален или повишен ТСХ – не се препоръчва провеждане на сцинтиграфия.

Установяването на възли на щитовидната жлеза изисква снемане на добра анамнеза и внимателен физикален статус + палпация на шийни лимфни възли. 

 

Анамнестични фактори, които повишават риска за малигненост на възела: 

  • Лъчетерапия в областта на главата или шията през детството;
  • Облъчване на цялото тяло поради трансплантация на костен мозък;
  • Излагане на йонизираща радиация през детството или пубертета;
  • Фамилност за рак на щит. жлеза или наличие на ракови синдроми;
  • Бърз растеж на нодула;
  • Дрезгавост на гласа.

Физикални фактори показващи белези на малигненост са:

  • Парализа на гласните връзки;
  • Шийна лимфаденопатия;
  • Фиксиране на нодула към околния паренхим.

Ехография на щитовидната жлеза с оглед на шийните лимфни възли трябва да се провежда при всички пациенти с установени нодули или суспекции за възли на щитовидната жлеза (установени при каквото и да е образно изследване). Ултразвуковото изследване на шия и щитовидна жлеза дава отговор на следните въпроси:

  1. Налице ли е наистина възел?
  2. Колко е голям той?
  3. Какви са ехографските характеристики на нодула?
  4. Дали е налице шийна лимфаденопатия?
  5. Дали нодулът е повече от 50 % кистозен?
  6. Дали не е разположен зад щитовидната жлеза?

В обобщения според  водещите клинични препоръки в световен мащаб – повечето тиреоидни нодули са нискорискови и тиреоидният карцином крие минимален риск за човешкото здраве и може да бъде ефективно лекуван. Пълна физикална, лабораторна и образна оценка е необходимо да се извършва на всички нодули, като по преценка от специалист някои от тях може да изискват и последващи допълнителни диагностични процедури като биопсия и цитологична диагностика.