Трепанобиопсията не е процедура, която би могла да се извърши във всяка болница, противно на по-разпространени изследвания като кръвен анализ или пък рентгенография. Взимането на материал от косния мозък се провежда в специализираните хематологични звена и може да бъде както част от стационарен престой (по време на пролежаване в отделение), така и амбулаторно – чрез посещение на кабинет.


За тези звена самият процес на взимане на материал от костния мозък представлява рутинна дейност.


Костният мозък се намира в сърцевината на костите, като при малките деца се открива във всички кости, а с напредване на възрастта при достигане на зрялост той остава активен предимно в плоските кости, костите на черепа и прешлените. Жълт е костният мозък, който вече е спрял да произвежда кръвни клетки, а червен е този, у който протича хемопоезата – производството на червените и белите кръвни телца и тромбоцитите от родоначалните стволови клетки.



Изследването на костния мозък става по два основни начина – с взимане на парченце от него (биопсия) или аспириране на костномозъчна кръв с игла (пункция).


Пункция или биопсия?

При първоначално поставяне на диагноза (или изключване на такава) със сигурност се предпочита биопсията – взетият материал от костния мозък се разглежда под микроскоп от патолозите. Това, че е взето парченце от тъканта позволява не само да се видят различните клетки в него, но и начина, по който те се групират и са разпложени едни спрямо други, което също е от голямо значение за диагнозата.


Пункцията – т.е. аспирация на костно-мозъчна кръв е достатъчна за проследяване на някои хематологични заболявания. С какво е по-различна тази кръв и защо не може да се прави анализ просто на кръвта от вена? Съществува голяма разлика и анализът както на кръвта от вена (периферна кръв) в съчетание с анализа на кръвта от костен мозък се допълват при поставяне на диагноза и проследяване състоянието на пациента. Както стана ясно, костният мозък е мястото, където се произвеждат кръвните клетки и единственото място, където (при нормално положение) биха могли да се открият ранни форми на различните видове клетки.


Взимането на биопсия от костния мозък се нарича трепанобиопсия, а аспирирането на костно-мозъчна кръв се нарича най-често миелограма, което всъщност е изследването на получения материал (прегледа на косно-мозъчната кръв под микроскоп).


Кога се провежда изследване на костния мозък

Една от най-честите индикации за изследване на костния мозък е при диагностицирано хематологично заболяване или при търсене на такова. Ето част от въпросите, на които изследванто може да даде отговор и други роли, които то изпълнява:

 

  • Произвежда ли костният мозък достатъчно количество кръвни клетки?
  • Помага да се установи причианта за лаобораторно установени отклонения от нормалното количество на един или повече видове кръвни клетки;
  • Проследяване ефекта от лечението, провеждано по повод на злокачествено хематологично заболяване, засегнало костния мозък;
  • При наличие на нехематологично злокачествено заболяване понякога има понижено количество на някои или всички кръвни клетки. В тези случаи изследването на костния мозък може да открие или отхвърли разпростяването му до костния мозък;
  • След химиотерапия може дълго време да не настъпи възстановяване на производството на кръвни клетки и пациентите да са заплашени от анемия, кървене или инфекции. Ако това продължи повече от очакваното може да се предприеме изследване на костния мозък за да се установи има ли поражения от лечението по него и в каква степен са те;
  • Някои автоимунни състояния като автоимунна анемия или тромбоцитопения също могат да наложат изследване на костния мозък.
  • Взимането на материал от костния мозък не обслужва само диагностични цели. То се използва и за събиране на хемопоетични стволови клетки било то както за последващото им въвеждане на същия пациент (автоложна трансплантация) или от здрави хора като донорство за други (алогенна трансплантация).