Взимането на материал от костен мозък понякога притеснява пациентите. Най-добрият начин да се пребори страхът е пълноценната информация. Ето в какво се състои процедурата:

 

Преди това


 

Преди извършването ѝ лекарят ще направи кръвна картина, за да се осведоми за състоянието на пациента, като също така ще го прегледа. Важно е да се знае какви лекарства се приемат, защото такива, които повлияват съсирването на кръвта, може да бъдат прескочени преди процедурата или дори спрени за няколко дни – по преценка на лекаря.


Преди самото изселване няма нужда пациентът да е „гладен и жаден“ напротив. В деня на изследването преди провеждането му на пациента ще се направи и кожно-скарификационна проба за алергия към локалната анестезия (упойка) – най-често се използва лидокаин.


За пробата: на вътрешната страна на предмишницата се правят две успоредни слаби одрасквания по кожата с игла (не трябва да има кръв, и остават едва видими следи) и после върху едното се слага капка физиологичен разртвор (което служи като контрола), а на другото – капка от лидокаина. Пробата се отчита след 20 минути и ако има поява на подутина или обрив се счита за положителна  - т.е. налична е алергия. Ако има само слабо зачервяване, то може да се дължи само на чувствителността на кожата, което ще се види и по контролната проба с физиологичен разтвор.


Ако има алергия към упойката, то манипулацията може да се извърши или без локална анестезия, или да се проведе премедикация по преценка на алерголог.

 

По време на манипулацията


Самата процедура рядко продължава повече от 15-20 минути и обикновено протича само за няколко. Биопсията на костен мозък, както и пункцията, се извъшват от тазовата кост, понякога аспириране на костно-мозъчна кръв може да се осъществи и от гръдната кост, а при децата – от крака, малко под коляното.


При повечето случаи пациентът ляга странично на кушетка и мястото, на което ще се работи, се почиства с марличка с браунол (кафеникава течност). След това там се слага се упойка (след отрицателната проба за алергия). 1-2 минути по-късно вече може да се започне. Упойката блокира тези нервни влакна, които предават сигнала за болка, но се запазва усещане за натиск, така че такова е нормално да има.


Ако ще се извършва аспирация, в костния мозък се прониква с игла и се взима от кръвта и после се оставя в специална стъклена чинийка. Целта на лекаря е в нея да има малки структури, наречени костно-мозъчни гредички. Ако няма достатъчно гредички не е изключено повторно да се вземе материал – за да има смисъл от изследването.


При биопсия се прониква в костта с малко по-широка игра, в която после се вкарва друга, с цилиндрична щипка на края й. Така в кухата игла попада малко цилиндърче от костния мозък. След изваждането му леакрят го поставя в съхраняващ разтвор, и в този вид се предава към патологичната лаборатория.


Казаха, че ще правим миелограма, а се стигна до биопсия? Да, за някои заболявания миелограмата е достатъчна за контрола на болестта и ефектите от лечението, но има случаи, в които не може да се аспирира достатъчно количество костно-мозъчна кръв – пункцията е „суха“. Тогава лекарят може да премине към биопсия, въпреки че първоначалното решение е било да се проведе само аспирация.


След процедурата


На мястото на биопсията се поставя лепенка и не трябва да се мокри 24 часа. Възможно е да има слаби до умерени болки, по повод на които може да се приема стандартно нестероидно противовъзпалително – обезболяващо. Почти всички пациенти след процедурата могат да се приберат у дома, стига да не се налага пролежаване в болница по друг повод. Изключително рядко самата процедура би могла да стане повод за болничен престой – т.е. няма усложнения.


Евентуални усложнения биха могли да бъдат кървене и образуване на хематом. Както и при всички други инвазивни техники има минимален риск от инфектиране, но при условие, че се работи с напълно стерилни инструменти рискът от това е наистина минимален. Алергичната реакция е риск, който се предвижда с помощта на предварителната проба.


Кога ще излезе резултатът от изследването?


Миелограмата би могла да се извърши в рамките на същия ден. Фактически, на лекаря може да му е необходимо малко повече време, за да прегледа стъклата с кръвта под микроскоп и да ги анализира, но по принцип е бързо изслеване.


Това не важи за биопсията. Взетият материал преминава през сложен цикъл от обработване, докато бъде нарязан на много тънки слоеве, които в последствие се разглеждат един по един от лекаря патолог под микроскоп. Възможно е е да се наложи и допълнително маркиране на материала с имунологични маркери за определяне на различните типове клетки. Тази процедура има техническо време на изпълнение от около 70-10 дни, но обикновено става в рамките на 2-3 седмици до получаване на краен резултат.