Глаукомата е втората по честота причина за загуба на зрението след катарактата в индустриалните страни. Един от основните рискови фактори за развитие на откритоъгълна глаукома е повишеното вътреочно налягане. От друга страна прекалено силното намаление на кръвното през нощта (дипинг) благоприятства исхемичните процеси на ниво зрителен нерв, които играят значима роля в прогресията на глаукомата при определени пациенти.


В случаите на влошаване на глаукомните поражения при задържане на задоволителни нива на вътреочното налягане е препоръчително провеждането на 24 часово измерване на кръвното налягане за засичане на евентуална нощна хипотония.


Връзка между стойностите на артериалното налягане и глаукомата


Вече множество проучвания са описали наличието на връзка между артериалната хипотония (поднормено, ниско кръвно) и глаукомата при пациенти с нормално вътреочно налягане.


Особено нощната хипотония или дори значимият дипинг са разпознати като рисков фактор за влошаване на глаукомата. Едно проучавне (Pechere-Bertschi G Sunaric-Megevand I Haefliger Renal sodium handling in patients with normal pressure glaucoma. Clin Sci (Lond) 2007 ) е разкрило, че при пациентите с глаукома с нормално вътреочно налягане 24-часовата средна стойност на кръвното налягане била по-ниска от нормалното.

 

Допълнително, при тези хора имало по-често ортостатизъм (рязко падане на кръвното при изправяне от легнало/седнало положение),, значим нощен дипинг и по-слаба реабсорбция на натрий в бъбреците. Други изследвания са показали, че значимото спадане на кръвното налягане може да предизвика съответно влошена перфузия (кръвооросяване) на зрителния нерв, а това е свързано с неговата увреда.


Разбира се, нещата не са толкова прости и кръвооросяването на зрителния нерв не е така директно свързано със стойностите на системното кръвно налягане. То зависи от местни фактори като авторегулация на кръвотока към окото. Тя запазва поддържането на перфузията в определени граници, независимо от вариациите на кръвното ( стига последните да не са прекалено големи).


Разкрита е зависимост между хипертонията и средно по-високите стойности на вътреочното налягане (I Dielemans JR Vingerling D Algra Primary open-angle glaucoma, intraocular pressure, and systemic blood pressure in the general elderly population. The Rotterdam Study. Ophthalmology 1995).  Самото повишено вътреочно налягане обаче не е равнозначно на глаукома, а както и има случаи на глаукома без повишено такова. Съответно, хипертонията може да бъде посочена като обвързана с по-високо вътреочно налягане, но не би могла да бъде определена като рисков фактор за възникване на глаукома.


Хапчетата за кръвно повлияват ли глаукомата?

За съжаление, бедата не идва сама и при пациенттие често са налице едновременно повече от едно заболявания. Съответно и тяхното лечение трябва да бъде съобразено с тази особеност.


Вече е добре известно, че лекарствата, които се прилагат под вид на колир (капки за очи) при глаукома имат не само местно действие, но и системно такова. За това и бетаблокерите в тях могат да са противопоказни за пациенти със сърдечна недостатъчност или с брадикардия (нисък пулс); ацетазоламидът пък може да допринесе за ацидоза и хипокалиемия (ниско ниво на калий).


Какво обаче важи в обратната посока – хапчетата за кръвно от различните им класове имат ли ефекти върху вътреочното налягане? За съжаление проведените до момента проучвания не дават ясни отговори. В част от случаите системния прием на антихипертензивни препарати е довело до частично понижаване на вътреочното налягане и намаляване дозите на капките за очи. Тоест, не може да се открие ясна зависимост и очаквания, но при включване на антихипертензивна терапия е уместно пациентът да уведоми лекуващия си офталмолог за това.


Друг е въпросът че самото повишено вътреочно налягане не във всички случаи е в пряка връзка с прогресията на глаукомата и загубата на зрение. Втози смисъл, не може да се каже че антихипертензивните лекарства имат протективна роля в това отношение.