Пациентите на продължителна хемодиализа имат значително по-голям риск от развитие на вътреболнична инфекция (инфекция, свързана с медицинското обслужване, нозокомиални) в сравнение с други хоспитализирани пациенти.


Най-сериозни са инфекциите на кръвообращението – свързани с използването на централен венозен катетър за хемодиализа (пермкат). Пациенти, които се диализират през т. нар. AV-фистули (артерио-венозни) са със значително по-нисък риск от възникване на бактериемия (наличие на бактерии в кръвта).


Най-честите причините, които се изолират са Staphylococcus aureus, различни видове Pseudomonas, представители на семейство Enterobacteriaceae, някои видове гъбични причините и други.



Други чести инфекции са пневмонии, уроинфекции, както и възникващите като локални – тунелни инфекции на катетъра.


Друга възможност е перитонеалната диализа – в някои страни тя е избор при до 90% от диализираните пациенти, но като цяло 10% от пациентите в краен стадий на бъбречна недостатъчност се диализират чрез този метод.


Предимствата ѝ са, че дава по-голяма независимост на пациента – може да бъде провеждана в домашни условия (амбулаторно), включително на работното място. Провеждането се осъществява ръчно и/ или чрез апарат. Освен това се отчита и по-малко хемодинамична нестабилност (вариации в кръвното налягане) по време на самата процедура.


При този вид диализа развитието на инфекция (перитонит) е често срещано усложнение. Като причини се посочват неспособността на катетъра за достатъчно добро уплътнение с кожата и риск от колонизация на диализния катетър. Характерен ранен показател е появата на промяна в диализната течност (най-често помътняване), наличие на коремна болка, повишаване на температурата, треска са по-късно проявяващи се симптоми.


Най-често се изолират Грам – положителни бактерии – в до 70% от случаите на перитонит при перитонеалната диализа. В около 25% се изолират Грам-отрицателни бактерии, а едва в 5% от случаите са налице изолати от атипични микобактерии и дрожди (разновидности на гъбични причинители).


При тези пациенти е необходимо точна и навременна диагноза, както и назначаване на подходяща терапия, което в паралел с нарастващата антимикробна резистентност може да се окаже нелека задача.


Спазването на стандартите при диализиране на пациенти (предварителна дезинфекция на ръцете, грижа за пункционното място, подходящи превръзки, обучение на персонала) може да намали рисковете от инфекция.