Артериалната хипертония е широко разпространено състояние със социална значимост, като честотата е различна, в зависимост от това дали разглеждаме критериите за артериална хипертония на европейската или американската кардиологична асоциация. Според американската, за първи клас артериална хипертония говорим при артериално налягане над 130/80, докато европейската приема стойностите 130-139/80-89 за високо нормално артериално налягане и първи клас артериална хипертония при стойности 140-159/90-99. По неофициални данни в България около 30% от населението страда от артериална хипертония, като по-малко от 40% от пациентите са с контролирано заболяване.
Около 95% от случаите на артериална хипертония са свързани с първични причини – т.нар. есенциална хипертония, с недотам изяснена етиология, в която участват редица рискови фактори като наднормено тегло и обезитет, тютюнопушене, заседнал начин на живот и намалена физическа активност, диабет, фамилна история и др. Около 5% от случаите на артериална хипертония са асоциирани с вторични причини, при които е налице подлежащо състояние за възникването на елевирано артериално налягане.
Стандартно, при установяване на първи клас артериална хипертония се инициира лечение с комбинирана, двойна терапия от два медикамента в една таблетка в ниска доза – ACE-инхибитор/сартан + диуретик/калциев антагонист.
Липсата на адекватно лечение на артериалната хипертония създава предпоставки за възникването на васкуларни инциденти – исхемичен инфаркт, исхемичен инсулт, ретинопатия и др. В малка част от случаите – около 5% артериалната хипертония е свързана с подлежащо състояние, чието третиране е свързано с дефинитивно лечение на артериалната хипертония – хипертиреоидизъм, оклузия на ренална артерия, паренхимни бъбречни заболявания като гломерулонефрити, феохромоцитом, синдром на Кушинг, обструктивна сънна апнеа и др.
Вторичната артериална хипертония може да бъде причинена и от приема на определени лекарства или наркотични субстанции, като това обикновено се съчетава и с други признаци и психо-поведенчески особености – манийно поведение, психози, хиперактивност и др.
Важно условие на артериалната хипертония е оценката на рисковите фактори и възрастта – при млади пациенти, тийнейджъри и деца е трудно да се говори за първична есенциална хипертония. При такива възрастови групи трябва да бъде изключена вторична причина за възникването на хипертонията – ендокринни, туморни заболявания, хипертония с нефрогенен произход или прием на стимуланти и наркотични субстанции.
Разбира се, независимо от произхода на хипертензията, необходимо е адекватно лечение до изясняване причините, поради риска от кардиоваскуларни инциденти и усложнения. Определени особености трябва да навеждат лекаря към поставянето на диагнозата вторична артериална хипертония – резистентност, независимо от назначената терапия е сред централните белези. Поради трудното диагностициране на вторичната артериална хипертония е необходим обстоен физикален преглед, фамилна история и преглеждане стари изследвания на всеки пациент – напр. установяването на палпаторни тиреоидни възли, фамилна история за хипертиреоидизъм или бъбречни заболявания и др., протеинурия, инциденталоми и др. в клиничната практика изисква допълнително изясняване.
Към диагнозата вторична артериална хипертония насочва, освен наличната резистентност, въпреки адекватната терапия, и други установени физикални и лабораторни белези – протеинурия, хематурия, нефрозни отоци, ниски стойности на TSH, високи стойности на тиреоидни хормони и TRAb антитела, история за прием на кортикостероиди, салбутамол и др.
Сред най-честите причини за вторична артериална хипертония са базедовата болест (болест на Грейвс), артериална хипертония с нефрогенен произход – диабетна нефропатия, оклузия на бъбречна артерия, гломерулопатии и др., прием на определени лекарства и субстанции и др.
При различните пациенти, в зависимост от коморбидността и възрастта в диференциален план трябва да се имат предвид определени състояния – при млади пациенти без рискови фактори (под 40-годишна възраст, необезни и непушачи) при всички случаи трябва да се изключи вторична причина за артериалната хипертония.
При пациенти с установен диабет и артериална хипертония трябва да се има предвид диабетна нефропатия. Липсата на протеинурия невинаги е сигурен белег за липса на протеинурия, както и нормалната гломерулна филтрация – напротив нормалната или висока гломерулна филтрация е признак на хиперфилтрация и начален стадий на диабетна нефропатия. Специфично изследване за ранните етапи на диабетната нефропатия е установяването на микроалбуминурия. Добрият контрол на диабета със стойности на гликиран хемоглобин между 6 и 7,5, ACE-инхибиторите и сартаните са първа линия на лечение при пациенти с диабетна нефропатия.
Обструктивната сънна апнеа е друг често срещан причинител на вторичната артериална хипертония, който в повечето случаи е в съчетание с обезитет. Редукцията на теглото, спането с апарат, осигуряващ позитивно налягане на дихателните пътища и активна физическа дейност са в основата на лечението.
При феохромоцитом е характерна триадата с епизодични пристъпи на главоболие, потене и сърцебиене на фона на хипертонични кризи, които често се провокират от повишение на интраабдоминалното налягане (падане, напъни и др.).
Вторичната артериална хипертония представлява едва около 5% от всички случаи – в останалите 95% се касае за първична, есенциална артериална хипертония. При случаите на вторична хипертензия при третиране на подлежащото състояние на практика се постига дефинитивно лечение на хипертонията. Разбира се, необходимо е установяване контрол над артериалното налягане независимо от подлежащите причини, поради високия риск от съдови инциденти, а в някои случаи има и съвпадение на терапията – напр. при диабетна нефропатия или гломерулонефрити ACE-инхибиторите и сартаните едновременно намаляват протеинурията, а диуретиците хиперволемията, и едновременно водят до понижаване на артериалното налягане.
