Вродените сърдечни аномалии са на второ място по честота от всички вродени аномалии при децата. Вродените сърдечни аномалии се срещат при 8 на 1000 от всички новородени. Най-честите дефекти са на междукамерната преграда, междупредсърдната преграда, пулмонална и аортна стеноза, коарктация на аортата, отворен Боталов канал и тетралогия на Фало.
 
В съвременната класификация на детските кардиологични вродени малформации заболяванията се делят според един критерий – хипоксия. Според нейната степен, заболяванията се разделят на две групи – цианотични, които протичат с нарушения в кръвотока в малкия кръг на кръвообращението и ацианотични, протичащи с обратно ретроградно движение на кръвта при ляво-десен шънт.
 
Сърцето започва своето симетрично развитие от двата симетрични израстъка. Към 15-ти ден двата зачатъка се сливат и изместват навътре първичното черво. Долният край на червото се разширява и се образува венозното сплетение, а горният – артериалния трункус. Към 3-4 гестационна седмица зачатъкът на сърцето расте и образува S-овидна извивка. Венозната част се разполага отзад, а артериалната отпред. От венозната част се образува едно предсърдие, а от артериалната – една камера, която се продължава в артериалния трункус. Между предсърдието и камерата се сформира стеснен преход – аурикуларен канал.
 
Към 5-тата гестационна седмица сърцето се измества в гръдната кухина. Успоредно с това се образуват междукамерната, междупредсърдната преграда и клапите. В последствие аурикуларният канал се разделя на две отделни отвърстия – предсърдно-камерни отвърстия от ляво и дясно. Артериалният трункус образува аортата и белодробното съдово сплетение. До раждането между двете предсърдия съществува отвор – овален отвор, foramen ovale, който след раждането се затваря  и позволява да се извършва правилно кръвообращение в детския организъм.
 

Какви са рисковете за раждане на дете с вродена сърдечна малформация?

При наличие в анамнезата на родено дете с вродена малформация, рискът от раждане на второ болно дете е 10%. Рискът за раждане на болно дете е до 20%, ако единият родител е имал сърдечен порок. Рискът за раждане на дете с вродена сърдечна малформация е значително по-голям при инфекция с рубеола и 30% при алкохолна зависимост при единия от родителите. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Най-малка е вероятността за развитие на вроден сърдечен порок у плода при майки, които се лекуват по време на бременността с хормонални препарати за задръжка на плода и при майки с епилепсия, подложени на терапия с антиконвулсанти. Засега статистиките показват, че 2% от новородените при тези обстоятелства имат развит сърдечен порок.
 
 
Как се откриват сърдечните пороци при деца?
 
Поставянето на диагнозата в някои случаи се извършва веднага след раждането, но в много други се налага диагностицирането в по-напреднала възраст след раждането. Най-честите симптоми, които алармират за вроден сърдечен порок са промяна в сърдечните тонове и наличие на патологични шумове, затруднения в храненето, изоставане във физическото развитие, цианоза и отпадналост.
 
Съвременните инструментални техники позволяват бързо и точно поставяне на диагноза. В сложния комплекс от мероприятия за установяване на проблема се комбинират способностите на лекуващите лекари и точността на преценката относно вродения порок, както и някои инструментални изследвания, които значително намаляват възможността за пропускане на скрити симптоми или болестни промени по сърцето.
 
В такива условия може да се приложат стандартните рентгенографски и електрокардиографски изследвания, при които се забелязват специфични промени в проводимостта на сърцето и структурата на сърдечната сянка. Ехокардиографията позволява до 99% точност при преглед на детето и поставяне на диагнозата. В някои случаи може да се наложи приложението на компютърна томография с цел максимално диагностично уточняване на проблема.
 
Сърдечната катетеризация е метод, който се прилага рядко. Използва се за преценка на индикациите за оперативно лечение и какво всъщност да бъде лечението – палиативно или радикално.