Колоректалният карцином е съществена причина за летален изход с все по-голямо разпространение в световен мащаб. Когато карциномът се диагностицира в ранен етап е възможно цялостно лечение чрез хирургични интервенции и адювантна химио- и лъчетерапия. Въпреки това често се появяват рецидиви и резистентността към терапията е разпространена, което значително възпрепятства лечението. Освен това, множество фактори влияят върху риска от развитие на колоректален карцином и при двата пола.

 

Това неопластично заболяване засяга дебелото черво и/или ректума. Причината за неговото развитие е променената пролиферация на жлезистите епителни клетки в дебелото черво. Класифицирани са три вида колоректален карцином – спорадичен, наследствен и колит-асоцииран. Върху риска от развитие на заболяването влияят както фактори от околната среда, така и генетични фактори. Също така при пациентите с улцерозен колит и болест на Крон се наблюдава значително повишен риск. Колоректалният карцином се развива под действието на възпалителните процеси, които протичат при тези заболявания. Характерни са диспластичните изменения в чревната лигавица, които преминават от недиференцирана дисплазия, през нискостепенна и високостепенна дисплазия до инвазивен аденокарцином. Въпреки това колоректалният карцином може да се развие дори и без да се наблюдават преди това всички тези междинни етапи.


 

Възпалението е водещ рисков фактор за развитие на рака на дебелото черво и неговата тежест е пряко свързан с риска от поява на злокачествени изменения в епителните клетки на чревната лигавица. Възпалението допринася и за прогресията на неоплазията до напреднали стадии. Смята се, че ролята на възпалителните процеси в канцерогенезата се основава на стимулирането на клетъчното възобновяване в чревната лигавица. Това води до неопластична трансформация на клетките поради повишеното образуване на нови клетъчни линии, което увеличава риска от натрупване на мутации в ДНК, които да доведат до преобразуване на клетките в ракови.

 

Установено е, че в лигавицата на засегнатите пациенти се наблюдават активни процеси на клетъчно делене и клетъчна смърт и то в зоните, които са засегнати от разпространеното възпаление. Ключова роля в тези процеси има мутагенезата – развитието и появата на мутации в клетките и грешките в ДНК. Необходими са серии от последователни генетични и епигенетични изменения в епителните клетки на чревната лигавица, които да ги направят хиперпролиферативни. Тези клетки бързо се делят и измененията могат да прогресират до развитие на напреднал рак и дори да се появят метастази. Под действие на възпалението се образуват диспластични изменения в тъканите, които могат да прераснат в неоплазии след поява  на мутации в ДНК на засегнатите клетки.

 

Повишената пролиферация на клетките води до преобразуване на доброкачествените полипи в аденоми. Установено е, че 10% от аденоматозните полипи се превръщат в злокачествени образувания, водещи до образуване на аденокарцином, който прониква в чревната стена. За развитието на рака на дебелото черво са необходими години. Обикновено в рамките на 10 до 15 години се наблюдава трансформация на чревните полипи в злокачествени тумори. Разпространението на възпалението в червата е независим рисков фактор за развитие на колоректален карцином. Колкото по-голяма част от повърхността на чревната лигавица е засегната – толкова е по-висок риска от неопластични изменения. Когато продължителността на възпалителните чревни заболявания е по-значителна се наблюдава и по-изразено разпространение на патологичните изменения в червата. Развива се панколит, при който червата са изцяло засегнати. Това състояние значително увеличава риска от развитие на колоректален карцином впоследствие.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8996939/#B4-cancers-14-01732