Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) е ДНК херпесен вирус, който е свързан предимно с лимфома на Бъркит, назофарингеалния карцином и няколко лимфопролиферативни заболявания.

 

Лимфомът на Бъркит се появява в три основни клинични варианта - ендемичен, спорадичен и свързан с имунодефицит вариант. EBV се открива в 96% от случаите на ендемичен вариант на лимфома на Бъркит, включващ челюстта, което е най-честото злокачествено заболяване при деца в някои райони на Централна Африка. За разлика от това, EBV рядко се свързва с спорадичния вариант на лимфома на Бъркит, а челюстта е по-рядко включена. Лимфомът на Бъркит, свързан с EBV, е често срещан при лица, които имат проблеми с функция на Т-клетките, като пациенти със СПИН или реципиенти на трансплантант.


 

Всички лимфоми на Бъркит имат хромозомни транслокации, които дерегулират MYC онкогена и допринасят за патогенезата, свързана с лимфома на Бъркит. EBV също показва подобни способности за трасформацията на клетките.


EBV обикновено стои в епизомално състояние (производствен етап) с множество копия на ДНК. Интеграцията на генома на EBV в този на гостоприемника е рядкост и е малко вероятно да допринесе за повечето случаи на лимфома на Бъркит. Такава интеграция е показана само в няколко клетъчни форми на лимфома на Бъркит.


Интегрирани, епизомални и линейни копия на ДНК на EBV могат да съществуват едновременно в лимфомните клетки на Бъркит. Интеграцията на EBV в чупливи места на хромозома на гостоприемника е свързана с частична делеция (отпадане на участък) на вирусния геном и генерира област на повишена нестабилност на хроматина в генома на клетката гостоприемник. Тази нестабилност на генома може да предизвика загуба на гени на гостоприемника, като например BACH2, който е предполагаем туморен супресорен ген и това може да допринесе за лимфомагенеза.

 

EBV е свързан и с назофарингеалния карцином. Недиференцираната форма на назофарингеалния карцином, класифицирана от Световната здравна организация като тип III, показва най-последователна асоциация с EBV в световен мащаб. Показана е и вероятната връзката между EBV от тип I и II на назофарингеалния карцином. Точната роля на интеграцията на ДНК на EBV при назофарингеалния карцином обаче не е ясна.