Възпалителните заболявания на външното ухо имат различен патоетиологичен механизъм. Последствията от него могат да бъдат много сериозни, но при навременна диагностика и правилно пристъпване към лечение, заболяването и изходът от него протичат много благоприятно за пациентите.

 

Сред най-честите причини за възпалителни дегенеративни промени по външното ухо са последствията от измръзване с намаляване на кръвообращението и доставката на кислород до тъканите на перихондриума, образуването на гноен абсцес в ушната мида, възпалителни заболявания на перихондриума (хрущялната част) от вирусни и бактериални причинители.


 

 

Перихондритът на ушната мида представлява гнойно възпаление на ушната мида, което може да доведе до некроза на външното ухо и формени промени по ухото.

 

До възпалителните промени в хрущялната част на външното ухо може да доведе инфекция с псевдомонас и стрептококи. Предразполагащите фактори са травми на ушната мида, както и възпалителни процеси във външния слухов канал.


От своя страна травмите на външното ухо могат да причинят поява на отохематом. Това е вид кръвоизлив, който се появява в подкожието на хрущяла и на ушната мида вследствие разкъсване или травматично размачкване на кръвоносни и лимфни съдове.

 

 

Клиничната картина е много типична. Състоянието протича с образуване на малка подутина с размерите на монета от 1 лев или малък орех, който е зачервен. Постепенно се образува типичният ушен хематом.

 

Лечебните мероприятия включват неколкократни пункции, които целят евакуация на кръвенистото съдържимо в новообразуваната кухина.

 

Ако манипулациите не представят положителен ход на лечението, специалистите по Ушни, носни и гърлени болести препоръчват инцизия с евакуация на съдържимото и поставяне на дренаж с йодни препарати, които имат тъканно абразивен ефект и преотвратят появата на вторична инфекция, т.е инфекция в последствие от травматичното оперативно увреждане на ушната мида.

NEWS_MORE_BOX

 

Отохематомът е предпоставка за развитие на ушен перихондрит. Перихондритът протича с много характерна клинична картина. Манифестират се силни болки в ушната мида, особено когато се докосват. Симптоматиката се придружава от субективно чувство за парене и тежест в ухото. Телесната и локална температура се покачва драстично. Цялата ушна мида е зачервена, подута и инфилтрирана. В по-късните часове от заболяването се опипва и флуктуация с гнойна колекция в перихондриума.

 

Пристъпва се към лечебни мероприятия с високи дози на антибиотици - цефалоспорини 1-ва и 2-ра генерация, пеницилини, аминогликозиди или макролиди, компреси с антисептични разтвори, а в миналото се е прилагала и рентгенова терапия.

 

При набиране на гной и симптом на флуктуация, лекарите препоръчват инцизия, с която да се евакуира гнойната находка, поставяне на йоден дренаж и отстраняване на некротичните части от хрущяла.

 

Оперативният терапевтичен подход не бива да се подценява, защото при авансиране в състоянието, от ушната мида започва капелно изцеждане на гнойната колекция чрез образуване на фистули.


Специалистите препоръчват през студените зимни периоди да се носят шапки и ленти за глава, които да закриват ушите и да ги предпазват от измръзване. Предразполагащите фактори, като синдром на Рейно, не бива да се подценяват у пациентите и е строго препоръчителна употребата на топли шалове и шапки предвид генерализираната вазоконстрикция и предразполагащите фактори за измръзване на крайните части от тялото.