Внезапната загуба на слуха, позната още като невросензорна загуба на слуха или внезапна глухота, представлява състояние на прогресивно намаление на звуковото възприятие, което настъпва внезапно в определен момент или се развива в рамките на няколко дни, често без да може да се посочи определена причина.


Голяма част от хората с внезапна загуба на слуха откриват проблема непосредствено след събуждането си сутрин или когато им се наложи да използват засегнатото ухо, например при разговор по телефона. Друга част от болните забелязват прогресивно намаление на слуха в рамките на няколко дни или по трудно възприятие на чуждата реч.


Критерий за поставяне на диагнозата е невросензорно намаление на слуха с повече от 30dB за три последователни честоти в рамките на 3 дни. Най-често внезапната загуба на слуха засяга само едното ухо, без значение дясното или лявото. Двустранна загуба на слуха се среща само в 1-2% от случаите.



Въпреки че при част от пациентите може да се наблюдава спонтанно частично или пълно възстановяване на слуха в рамките на една или две седмици, внезапната загуба на слуха е по същество спешно състояние и налага незабавно търсене на медицинска помощ, тъй като, колкото по-рано се предприеме лечение, толкова вероятността за възстановяване на слуха е по-голяма. 


Състоянието може да засегне хората на всяка възраст, но най-често се среща около 40-50 годишна възраст. Причината на този етап остава неизвестна, но най-голямо значение се отдава на вероятно нарушение в кръвоснабдяването на вътрешното ухо.


Механизми и причини за настъпване на внезапна загуба на слуха


Четири са възможните механизми, които се обсъждат в патофизиологичния механизъм на заболяването:

  • Вирусна инфекция, засягаща лабиринта във вътрешното ухо;
  • Съдова компромитираност с нарушение на кръвототока, вследствие на тромб, ембол, намален кръвоток или спазъм на хранещия кръвоносен съд;
  • Руптура, т.е скъсване на интракохлеарните мембрани във вътрешното ухо;
  • Имуномедииран (автоимунен) процес, засягащ структурите на вътрешното ухо.

Причините за настъпване на внезапна загуба на слуха могат да бъдат от разнообразно естество, но всъщност само при 10% от случаите може да се установи конкретен етиологичен фактор:

  • Инфекция (херпес вирусна инфекция, цитомегаловирус и др.);
  • Травма на главата;
  • Автоимунно заболяване;
  • Нарушено кръвоснабдяване, вследствие на атеросклероза, диабетна микроангиопатия, хиперхолестеролемия, желязодефицитна анемия;
  • Използване на определени медикаменти – аминогликозиди и др;
  • Неврологични заболявания, напр. множествена склероза;
  • Туморни образувания, напр. шваном и др.;
  • Болест на Мениер и др;

Клинична картина

Най-честите признаци на заболяването са:

  • Загуба или значително намаление на слуха само в едното ухо;
  • Липса на конкретна причина за настъпване на това нарушение;
  • Липса на болка в засегнатото ухо – обикновено болката е характерен симптом при наличие на инфекция.

Придружаващи симптоми са:

  • Усещане за натиск и шум (тинитус) в ухото – обикновено са първи признаци на настъпващата загуба на слуха;
  • Замаяност;
  • Липса на сетивност по външната страна на ухото.

Диагноза и лечение

Диагнозата се поставя от специлист оториноларинголог. Необходимо е да се проведат изследвания в насока на всяко възможно заболяване, което може да доведе до внезапно намаление на слуха в едното ухо, било то възпалително, инфекциозно, вследствие на намален кръвоток, автоимунно и т.н.


Лечението зависи от наличието на подлежаща причина и съпровождащите рискови фактори. Може да вкючи прием на медикаменти, подобряващи съдовия кръвоток, вазодилататори (съдоразщиряващи), антикоагуланти или антиагреганти, кортикостероиди. Предприменаето на своевременно лечение (в рамките на 24 часа от настъпването на състоянието) е от съществено значение за възстановяването на слуха.