Всяко от петте ни сетива – допир, вкус, обоняние, зрение и слух – е уникално само по себе си и незаменимо. Съвкупността от информацията, която те ни носят ни позволява да си изградим ясна картина за това къде се намираме, какво има там и къде сме ние самите в този красив свят. Пострадалите съобщават, че именно слухът е най-социалното сетиво на човека. Загубата на слуха е това, което най-силно може да накара човек да се почувства в изолация и самота и тук са необходими най-големи усилия за пациента да остане част от обществото и да продължава да е щастлив и удовлетворен в него.
 
Загубата на звуковото усещане може да настъпи по много начини – вродено състояние, прием на увреждащи слуховия нерв лекарства или пък на заболяване на ухото. При последните две отслабването на слуха се случва постепенно и е въможно да не се стигне до пълната му загуба. 
 
Възможно ли е обаче човек просто така, без нищо да подозира, изведнъж да спре да може да чува? Да, възможно е и най-често се дължи на две много отличаващи се състояния – ушна кал и остро нарушение в кръвоснабдяването на вътрешното ухо.
 

Ушна кал

„Официалното“ ѝ име е церумен. Тя е тъмно-кафява до черна на цвят маса с различна консистенция – от кашаво-мековата до твърда като камък. Произвежда се от церуменните жлези, намиращи се във външния слухов канал и се състои от мазнини и олющени епителни клетки. 
 
Но как се случва така, че да се стигне до загуба на слуха, и то внезапно? При набиране на по-сериозно количество ушна кал е възможно след топла баня тя рязко да набъбне и напълно да запуши външния слухов канал. И така, докато си прави планове за деня, човек излиза от банята и установява, че не чува с едното, а възможно е -  и с двете уши.
 
Лекува ли се? Разбира се! Всеки оториноларинголог може да отстрани ушната кал и да направи промивка на ухото, с което въпросът приключва без никакви последици. За някои пациенти процедурата не е особено приятна, но за сметка на това е безболезнена. Тъй като за кратко време се затруднява равновесието, е препоръчително пациентът след това да поседи и изчака малко, преди да продължи с по-приятната част от деня си.
 

Остър съдов инцидент

Звуковият анализатор – този, който трансформира звуковата енергия в нервни импулси и ги изпраща към главния мозък – се намира във вътрешното ухо, в неговия преден лабиринт – охлюв. Нарича се Кортиев орган и като всяка клетка в тялото ни, разчита на кръвоснабдяването да го храни с кислород, глюкоза и каквото друго му е необходимо. И като всеки друг орган, функцията му силно страда при нарушено кръвоснабдяване.
 
Острият съдов инцидент може да се причини от тромбоза или емболия или дори спазъм на вътрешната слухова артерия. Капилярчетата, които хранят Кортиевия орган, могат да станат жертва и на диабетна микроангиопатия, както и такава, причинена от подагра и от висок холестерол или атеросклеротична болест. Ако трябва да се онагледи, Кортиевият орган може да пострада така, както сърцето при инфаркт.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Както става ясно, обикновено има някакво подлежащо заболяване, известно или не на пациента, което съучаства в този процес на нарушаване кръвоснабдяването на слуховия анализатор.
Какво ще усети пациентът? Той първо ще почувства пълнота в ухото, ще се появи неприятен шум с различен интензитет и много скоро – в рамките на няколко минути – пострадалият ще усети внезапно намаление на слуха до пълна глухота.
 

На какво още може да се дължи внезапната загуба на слух?


Кортиевият орган е достъпен за много „вредители“. Загуба на слуха може да се причини от удар от ток, остра звукова травма, резки колебания в атмосферното налягане, черепно-мозъчна травма. Други типични причинители са вирусите – коксаки, херпес зостер, паротит, варицела, морбили. Внезапната глухота е възможно да е първа проява на Мениерова болест или да е психогенна.
 
Какво предстои? Извън групата на късметлиите с ушната кал, редно е на останалите пациенти с такива оплаквания да се проведе аудиометрия, с която да се определи дали загубата на слуха е от звукопроводен или звукоприемен характер. Последното съвпада с опсаните до тук състояния. В този случай лечението зависи от общото състояние на пациента.
 
При наличие на подлежащи заболявания, те трябва да бъдат лекувани и коригирани. Успоредно с това може да се проведе терапия с витамини, противовъзпалителни препарати от групата на кортикостероидите, както и вазоактивни вещества, които подобряват кръвоснабдяването в областта. При ранно лечение прогнозата е добра.