Какво можем да направим, за да я предотвратим внезепаната сърдечна смърт, това бе тема на специално организиран уебинар. На него д-р Красимир Джинсов, кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, сподели опита си по отношение на причините за възникването на опасното състояние, какви са шансовете на пациентите след спиране на сърцето и какъв напредък може да предложи медицината, за да не се стига до това в почти всички случаи фатално състояние.


Сърдечносъдовите заболявания са отговорни за около 17 млн. смъртни случаи ежегодно в глобален мащаб, а внезапната сърдечна смърт е непосредствена причина за цели 25% от тях; нещо повече – в половината от случаите внезапната сърдечна смърт е и първа проява на сърдечното заболяване. От тези данни става ясно колко важни са ежегодните профилактични прегледи и в последствие – внимателно проследяване и лечение при откриване на болест.


Внезапна сърдечна смърт по дефиниция представлява нетравматично и неочаквано фатално събитие, настъпващо до 1 час от началото на симптомите при хора с известно или не сърдечно заболяване. С други думи, д-р Джинсов обяснява, че това са хора в привидно добро състояние преди събитието. Той разказва, че още от античността Хипократ е отбелязал, че хората, страдащи от чести и тежки припадъци без ясна причина, по-често умират внезапно. Едва през средата на XX век се появява напредък в превенцията на внезапната сърдечна смърт. Проф. д-р Клод Бек разработва първия дефибрилатор. По време на операция на 14-годишен пациент, той изпада във внезапна сърдечна смърт, при което професорът за първи път прилага дефибрилатора на човек, спасявайки по този начин живота на детето.



Първият портативен дефибрилатор е тежал 22 кг. Днес, тези устройства са сред най-важното оборудване на всяка линейка и спешна медицинска помощ, с размери от порядъка на тези на един таблет и в развитите държави такива апарати са разположени на множество ключови места по градовете, за да може да бъде оказана спешна помощ при необходимост. В наши дни вече съществуват и конвертируеми кардиовертери – апарати, които могат да се имплантират подобно на пейсмейкър.


Пътят на прогреса не е бил съвсем лек. Д-р Майкъл Мировски е силно впечатлен, когато през 1966 г. неговият учител проф. Хелер загива от внезапна сърдечна смърт по време на вечеря и се замисля дали не е възможно тежките и тромави, но все пак спасяващи живот, дефибрилаторни устройства да се трансформират в апарати, които да се имплантират и винаги да са до пациента и да го спасят в такава ситуация. Идеите на доктора, работещ по това време в Израел, са повод за насмешка и неразбиране, което го кара да напусне страната. И тази идея се реализира и в началото на 1980 г. в болница John Hopkins, САЩ, се поставя първия имплантируем дефибрилатор с тегло около 250 г, поставен с отворена сърдечна операция. В наши дни тези устройства са значително по-малки и се поставят по венозен път.


Защо възниква сърдечният арест?

Причините за внезапното спиране на сърцето са много, но д-р Джинсов пояснява, че в около 80% от случаите това се дължи на коронарна сърдечна болест (стенокардия, атеросклероза); сред другите чести причини е острият инфаркт на миокарда или пък при хора, които вече са преживели един инфаркт. В 10-15% от случаите се касае за кардиомиопатии – болести на сърдечния мускул. При тези състояния има риск от живото-застрашаващи аритмии. Най-честият порочен път е камерна тахикардия (учестени удари на сърцето), преминаваща в камерно мъждене и се стига до асистолия (липса на ефективна систола). Прекалено бързото и неефективно и неритмично съкращение на сърцето не му позволява да изпълнява помпената си функция и това довежда до колабиране и смърт.


Преживяемост и прогноза на сърдечния арест

Д-р Джинсов с тревожност споделя фактите, а те са именно че преживяемостта след такъв арест, ако е настъпил извън болнично заведение, е едва 10% и то в развитите страни. Около 70% от внезапната сърдечна смърт се случва у дома, без свидетели с преживяемост от едва 6%. Най-добър шанс имат пациентите, които са били покосени от сърдечния арест на оживено публично място, ако има извършена ресусцитация, разполага се с дефибрилатор и времето на пристигане на бърза помощ е кратко. Много важно е да се извършва активно сърдечен масаж докато се стигне до дефибрилатор.


В САЩ преживяемостта след сърдечен арест извън болница е около 5%, а едва 2% от пациентите, стигнали до болница, се изписват живи. Д-р Джинсов подчертава колко вероятно е първият епизод на внезапна сърдечна смърт да е и последен за пациента.


В дългосрочен план ако пациентът преживее сърдечния арест шансът инцидентът да се повтори и да отнеме живота на втората година е 60%.


Очевидно е колко по-важна е в тези случаи превенцията на това почти винаги фатално състояние.

 

Прочетете тук повече за ресинхронизиращата терапия, а тук - за пътя на пациента в България за достъпа до нея.