Възпалението на задстомашната жлеза (панкреас) се нарича панкреатит. Различават се остър и хроничен панкреатит. При острия има процес на самосмилане на жлезата, поради активиране на ензимите в нея, а при хроничния се повтарят моменти на възпаление и затихване на процеса.

 

Задстомашната жлеза произвежда ензими, които спомагат за смилането на храната. Те се отделят в дванадесетопръстника в неактивно състояние, в противен случай ще настъпи самосмилане на жлезата.


 

Острият панкреатит е заболяване, което настъпва внезапно, силно болезнено е и в някои случаи може да бъде смъртоносно. Независимо от напредъка на медицината при състояния като това, смъртността си остава около 10%. В повечето случаи причината за появата на остър панкреатит са жлъчни камъни.

 

За да се излее жлъчния сок в дванадесетопръстника (дуоденум), той преминава през система от каналчета. Тези каналчета, напускайки жлъчния мехур и черния дроб, се обединяват в един по-голям жлъчен канал, наречен ductus choledochus (дуктус холедохус). Той от своя страна преди да се отвори в дуоденума се среща с канала, идващ от панкреаса, като двата пътя се обединяват в ampulla hepatopancreatica (ампула хепатопанкреатика) и едва тогава се отварят в дванадесетопръстника.

 

Когато има наличие на жлъчни камъни в жлъчния мехур, те могат да стигнат именно до тази ампула, в която се обединяват пътищата на жлъчния и задстомашен сок. По този начин се спира тяхното оттичане, което само по себе си създава условия за възпаление, но е възможно да се предизвика и т.нар. регургитация (връщане) на панкреатичен сок в панкреаса. Опасното в случая е, че ензимите в панкреатичния сок вече са активирани и връщайки се отново в жлезата, те причиняват нейното самосмилане.

 

Втората важна причина за възникването на остър панкреатит е алкохолизмът. Как точно алкохолът причинява това заболяване все още не е съвсем ясно, но е установена връзка между злоупотребата със спиртни напитки и острото възпаление на задстомашната жлеза.

 

Други фактори, които допринасят за появата на заболяването са: промяна в проходимостта на жлъчните пътища, различни медикаменти, вирусни инфекции. Оперативни намеси в областта на задстомашната жлеза или на жлъчния мехур, биха могли да създадат условия за възпалителен процес - това обаче са редки случаи. Статистиката сочи, че при 10 от 100 пациенти с панреатит причините за заболяването остават неясни.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Острият панкреатит има няколко стадия на протичане:

  • Първият е остър едематозен панкреатит, който е при 65-85% от случаите и завършва обикновено без усложнения.
  • Вторият стадий е остър парциален некротизиращ панкреатит, който е при 15-30% от случаите. При него има нарушаване на функцията и на органи, намиращи се в близост до жлезата и смъртността в този стадий е около 15-50%.
  • Последният стадий е остър некротизиращ панкреатит, който представлява около 5% от случаите и смъртността при него може да надхвърли 80%.

Водещите оплаквания, които карат пациентите да търсят лекарска помощ, са внезапна силна болка в горната и средна част на коремната област, която е съпроводена с гадене и повръщане. Болката може да се разпространява към гърба и да се засилва след ядене. Други симптоми са температура, подуване на корема, иктер (ако причината е свързана с жлъчните пътища).

 

Хората с остър панкреатит се настаняват за болнично лечение. То протича в няколко стъпки. Първоначално се предприемат мерки за възстановяване на електролитното и обемно равновесие на течностите в организма. Ако е необходимо се поставя назогастрална содна, за да се предотврати аспирация при повръщане.

 

Тъй като задстомашната жлеза трябва да се остави на спокойствие, за няколко дни се спира приемът на храна. При по-тежки случаи ограничаването продължава по-дълго и се налага параентерално хранене. Дават се средства срещу болката. При наличие на некроза се предписват и антибиотици. За предпазване от появата на стрес-улкуси (язви) се предписват инхибитори на протонната помпа. При необходимост се прилагат и оперативни интервенции.