Витилиго е сравнително разпространено кожно заболяване, което представлява пигментно нарушение с образуването на отграничени депигментирани участъци. Лезиите могат да варират по размер и форма.
Като причина за появата му се посочват някои генетични промени, отключване след прием на някои медикаменти, силен емоционален стрес, както и след нараняване на кожата и последващо депигментиране около засегнатия участък.
Различават се три основни форми на заболяването – локализирана, генерализирана и универсална, която се характеризира със засягане на почти всички участъци от кожната повърхност. Най-често наличието на универсалната форма на витилиго се съчетава с редица ендокринни заболявания.
Най-често първоначалните изменения се локализират по кожата на лицето, ръцете, предмишниците, краката, както и около устните и очите. Едиствен симптом е наличието на видими лезии с цялостно депигментиране на кожата или хипопигментация (непълно обезцветяване). Пациентите не се оплакват от сърбеж, болка или дразнене от страна на засегнатите участъци.
Лечението на витилиго е многостранно – варира от различни методи на консервативната терапия – медикаменти за локално или системно приложение, през методи на физиотерапията до хирургична намеса в някои случаи. Отговорът към лечението варира в значителна степен и често е строго индивидуален при всеки един пациент.
При локалните форми на витилиго най-често се предпочита започването на локална терапия с различни унгвенти и кремове, които съдържат кортикостероиди. Не се препоръчват продължителни курсове на терапия, тъй като тези медикаменти се характеризират с някои странични ефекти – например атрофия на кожата.
Изключително добри са резултатите от приложението на аналози на витамин Д – най-често локално под формата на кремове. Тяхното действие се обяснява със стимулиране образуването на меланоцити (пигментните клетки на кожата), както и тяхното по-нататъчно съзряване. Комбинираното им приложение с локални кортикостероиди или фототерапия води до по-бърз терапевтичен отговор и резултати, които се запазват за по-дълго време.
Характерно за аналозите на витамин D е, че намаляват част от страничните ефекти на кортикопрепаратите при паралелното им приложение. Недостатък на тези аналози е, че при малък процент от пациентите се наблюдава покачване на калция в кръвта – хиперкалциемия, но при спазване на минимални седмични дози, практически този риск клони към нула.
NEWS_MORE_BOX
Съчетанието на аналозите на витамин D с фототерапия също показва добър синергичен ефект. От значение приложението им да не бъде по едно и също време, а с интервал от няколко часа,тъй като фототерапията може да намали ефекта от приложените кремове (с аналози на витамин D) с до 75%.
Фототерапията се предпочита обикновено при засягане на по-големи участъци от кожата. Прилага се няколко пъти седмично, като е от значение дните, в които се извършва да не бъдат последователни, а с паузи между тях. При локални форми на витилиго се прилага т. нар. микрофототерапия, с която се третират малки участъци от кожата.
Фототерапията с UVA лъчи се прилага основно при генерализирани форми на витилиго. Особено добър ефект се наблюдава при лезии на лицето. За съжаление е необходим по-дълъг период от време – месеци (с процедури 2-3 седмично), за да се доведе процесът до пълна репигментация.
Лазерната терапия е сравнително по-нов метод за лечение на витилиго. Той е подходящ основно при локализираните форми на заболяването. Недостатък е по-високата цена на процедурите.
От хирургичите интервенции се прилагат инцизиране (изрязване) на лезиите при локалните форми на витилиго. Друг вид процедура е заместване на засегнатич участък от кожата с донорски присадки – punch minigrafting.