През годините витамин D се доказа в по-голяма степен като хормон, а не като витамин. Предполага се, че дефицитът му оказва влияние не само върху скелетното здраве, но е рискова и по отношение на редица хронични заболявания като захарен диабет, злокачествени, сърдечносъдови, инфекциозни и дори автоимунни заболявания, макар и някои специалисти да започват да говорят и за неговото надценяване. Литературни данни посочват, че почти няма заболяване, при което да не е регистриран дефицит на витамина.


Към момента се приема, че за да се постигнат максимални ползи от витамина върху опорно-двигателния апарат и калциевия метаболизъм, серумното ниво на неактивния метаболит 25-хидроксивитамин D трябва да бъде >30 ng/ml (75 nmol/l). Дефицитът се дефинира като ниво на под 20 ng/ml (50 nmol/l), а за недостиг се говори, когато стойностите му са между 21 и 29 ng/ml (52.5 и 72.5 nmol/l).


Тежкият дефицит се характеризира със стойности под 10 ng/ml (25 nmol/l). В повечето случаи тези състояния остават недиагностицирани, тъй като невинаги е налице типична симптоматика. При деца основната клинична проява е рахитът (скелетни нарушения и забавено развитие), докато при възрастни се развива остеомалация – най-общата и честа симптоматика са болки в костите и мускулна слабост в горната част на ръцете и краката.



През последните десетилетия остеомалацията, калциевите и костни нарушения, свързани с хиповитаминозата, отбелязват нарастваща тенденция. Това от своя страна доведе до широкото ѝ, дори пандемично разпространение, особено при деца и юноши, които все повече заменят игрите на открито с компютърни занимания в затворени помещения.


Към дефицит на витамина са предразположени и лица с пигментирана кожа, както и населяващите райони с недостатъчна слънчева експозиция. При тях е оправдано добавянето на витамин D, съгласно съвременните насоки и указания, а също е целесъобразно и измерването му, за да се прецени дали стандартната суплементация е достатъчна.


Oценката за нивата му се осъществява чрез измерване на циркулиращите серумни нива на неактивния метаболит 25-хидроксивитамин D.


Най-прецизният аналитичен метод към момента има ограничена употреба, главно в специализираните лаборатории. В клиничната практика определянето на неактивния метаболит чрез по-слабо чувствителните имуноаналитични техники е достатъчно добро, за да се оцени адекватността на нивата му. Основните проблеми, затрудняващи тълкуването на резултатите и точното дефиниране на праговете (изключващи стойности) за недостиг/дефицит са свързани с липсата на международен референтен стандарт.


Неактивната форма на витамина, считана за оптимален параметър, се влияе от методите за анализ, а измерването му не отчита неговата бионаличност. Според Института по медицина на САЩ дневният прием на витамина (600 IU за възрастта 18-70 години и 800 IU над 70 години) е достатъчен, за да покрие нуждата при 97.5% от популацията. Според някои епидемиологични изследвания само половината от възрастните над 75 години, лекувани с 1000 IU дневно, достигат необходимото желано ниво от 30 ng/ml.


Все повече се говори за резервите към универсалния скрининг. Ендокринологичната асоциация на САЩ препоръчва скрининг само при рискови лица (афроамериканци и латиноамериканци, бременни и кърмещи жени, възрастни с анамнеза за падане или нетравматични фрактури, както и при пациенти със скелетни заболявания), тъй като на популационно ниво няма данни за ползите от скрининга. Медицинските експерти са раздвоени и относно широко пропагандираната суплементация с втамина при здрави лица, при които липсват преки доказателства за ефективността.


Библиография:
1.    R. Chou, M. Pappas, Screening for vitamin D deficiency, Annual Internal Medicine, 2015;
2.    U.S. Preventive Services Task Force, Final Recommendation Statement Vitamin D Deficiency Screening, 2018.