Рискът за развитие на артериална хипертония се покачва пропорционално с възрастта на пациентите. В индустриалните страни честотата й е извънредно висока и е необходима оценка на сърдечния риск при тези пациенти, контрол на стойностите й и наблюдение. Съществува понятие, използвано в американската литература, като прехипертония. С него се обозначават всички пациенти, които имат стойности между 120/80 и 140/90 mmHg. Доказано е обаче, че тази група носят същият риск за развитие на сърдечносъдови усложнения, както и тези с манифестна артериална хипертония и стойности над 140/90mmHg.

 

Дългогодишната хипертония, особено когато е нелекувана, поразява почти всички органи в човешкия организъм. Според степента на засягане на таргетните органи се дели на 3 стадия.


  • В първи стадий се измерват само завишени стойности на артериалното налягане, без отклонения във функцията на прицелните органи.
  • Във втори стадий се откриват такива отклонения, но все още органите функционират добре и отпадната функция се компенсира.
  • В трети стадий настъпва декомпенсация на бъбречната или сърдечна функция. Тук вече таргетните органи са трайно и необратимо засегнати и дори оптимизиране контрола на артериалното налягане не може да подобри функцията им. Ето защо лечението на хипертонията е непрекъснато и трябва да започне възможно най-рано.

 

Кои органи се поразяват най-често от високото кръвно? 

 

  • Сърцето задължително е един от тях. То е подложено на всички патологични механизми, отговорни за развитието на хипертонията. Огромният предтовар, пречката, която среща поради повишеното съдово съпротивление, и стимулираната миокардна пролиферация от ангиотензин 2 са само малка част от увреждащите фактори. За да отговори на действието на тези механизми, лявата камера хипертрофира, миокардът е подложен на исхемия, а крайният етап е развитието на систолна и диастолна левокамерна дисфункция.

 

Типът на хипертрофията се определя от хемодинамичното натоварване. При обемно натоварване се развива ексцентрична, а при увеличен насрещен товар от увеличено периферно съдово съпротивление, се развива концентрична хипертрофия. Всичко това води до прогресивно развитие на сърдечна недостатъчност. Израз на това е кардиалната астма - нощен задух и кашлица.

 

 

  • Бъбреците също се увреждат от високото кръвно налягане. Обикновено това става бавно и първи симптом може да е нощното уриниране (никтурията). Протеинурията, нарушената гломерулна филтрация и напредналата бъбречна недостатъчност са също израз на бъбречното увреждане. 10-20% от случаите на терминална бъбречна недостатъчност са резултат от дългогодишната хипертония. Ранното лечение с правилен подбор на медикаменти може да забави прогресията на бъбречното засягане, което още повече задълбочава хипертонията.
  • Пораженията върху мозъка обхващат диапазон от преходни транзиторни исхемични атаки до инсулт, а прогресивното последствие от тях е деменцията и когнитивния дефицит. Честите хипертонични кризи са потенциално опасни за хеморагични инсулти. В 80% от случаите инсулта е исхемичен, а в 20% се дължи на интрапаренхимен или субарахноиден кръвоизлив.

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Окото е също чувствителен на високото кръвно орган. Има три степени според тежестта на засягане на очното дъно. При 1-ва степен с фундоскопия се набл. генерализиран спазъм на артериалните съдове в ретината - ‘’синдром на медната жичка’’. При 2-ра степен на увреждане вените са прекъснати на места от артериите и се губи ясното очертание на съдовете. При 3-та степен с фундоскопия се откриват кръвоизливи и оток около съдовете. Редовното проследяване на пациентите с артериална хипертония може да ги предпази от сериозни органни увреждания или да забави тяхното развитие.

Елементарният набор от методи за проследяване включва ЕКГ, ехокардиография, фундоскопия. Изследване на урина за микропротеинурия, серумен креатинин и изчислен креатининов клирънс, проследяване нивото на холестерол и неговите фракции е необходимо се да се осъществяват всяка година.