Остро настъпилото покачване на кръвната захар обичайно е налице в острата фаза на миокардния инфаркт, дори и при липса на захарен диабет. Тя е индикатор за преживяемостта и се свързва с повишен риск от вътреболнични усложнения както при пациенти със захарен диабет, така и при пациенти без регистрирана патология.


Проучване от 2000 г. показва, че при недиабетици с кръвна захар при постъпването между 6,1-8,0 mmol/l се наблюдава 3,9 пъти по-висока смъртност, а при кръвна захар между 8,0-10,0 mmol/l е налице и повишен риск от развитие на застойна сърдечна недостатъчност или кардиогенен шок.


Освен с по-висока смъртност, остро настъпилата хипергликемия се свързана и с по-ниска фракция на изтласкване отстрана на сърдечния мускул при приемане и изписван. Това обяснява защо острата хипергликемия дава отражение върху по-нататъшното влошаване на миокардната функция, въпреки наличието на реперфузия – премахване на тромба в съдовата система на сърцето, който прекъсва нормалното кръвообращение.



Промяната в левокамерната фракция на изтласкване е сигнификантно по-ниска при пациенти с остра хипергликемия, отколкото при пациенти без регистрирана при приемането такава.


При диабетици с кръвна захар при постъпването между 10,0-11,0 mmol/l се наблюдава умерено покачване на смъртността. Най-ниска смъртност от 2% се наблюдава при кръвна захар ≤5 mmol/L, а най-висока (18%) при кръвна захар >13 mmol/L. 


В публикуваното през 2021 г. обновено ръководство на Американска диабетна асоциация за хипергликемия при хоспитализирани пациенти се приема стойност на кръвната захар при постъпването >7,8 mmol/l и гликиран хемоглобин (HbA1C) ≥6,5%, докато в европейското ръководство за диабет, предиабет и сърдечносъдови заболявания от 2019 г. за хипергликемия при остър коронарен инцидент се приема стойност на кръвната захар при постъпването по-голяма от 10.0 mmol/l.


Въпреки че HbA1C е важен маркер за кръвно-захарния контрол на доболничните пациенти, той има малка прогностична стойност за предсказване на вътреболничната и краткосрочна смъртност при пациенти с остър коронарен синдром – инфаркт на миокарда.


Нарастването на стойностите на кръвната захар през първите 24 часа от хоспитализацията са свързани с покачване на 30- и дори 180-дневната смъртност в проценти, докато спадът в нивото е свързан със значително по-добра прогноза. Тази връзка е налице при пациенти без диабет.


Въпреки че острата хипергликемия е независим рисков фактор за сърдечносъдова смърт при недиабетици с остър коронарен синдром, точният патофизиологичен механизъм не е изяснен.


Няколко са възможните патофизиологични механизми, които се предполагат като отговорни за лошото прогностично значение на хипергликемията.


При острата хипергликемия в резултат на метаболитния стрес и повишеното ниво на стресови хормони от свръхактивиране на симпатиковата нервна системи се предизвиква инсулинова резистентност чрез покачване нивото на кръвната захар и понижаване на отделяния от бета-клетките на панкреаса инсулин.


Това от своя страна води до влошеното използване на глюкозата от миокарда, до задълбочаване на исхемията, увеличаване на тъканното увреждане с по-голяма инфарктна зона и по-малка честота на спонтанна реперфузия.


Освен посочените механизми острата хипергликемия активира процеса на тромбогенеза – за образуване на тромби. Покачват се и маркерите на съдово възпаление – C-реактивен протеин.


Библиография:
1.    American Diabetes Assossiation –Standarts of Medical Care in Diabetes – 2021;
2.    Capes SE, Hunt D, Malmberg K, Gerstein HC. Stress hyperglycemia and increased risk after myocardial infarction in patients without diabetes: A systematic overview. Lancet 2000;
3.    Guidelines on diabetes, pre-diabetes, and cardiovascular diseases developed in collaboration with the EASD European Heart Journal, 2020.