От първата част на статията става ясно, че едновременното наличие на хипертонична болест и високи нива на пикочната киселина понякога не е само случайно съвпадение при пациентите. Все повече нови открития говорят в защита на това. Днес се смята, че пикочната киселина принадлежи към факторите, отговорни за развитието на атеросклеротичните лезии. Всъщност, пикочната киселина при ниски нива има поведението на антиоксидант и би могла да е със защитно действие върху съдовете при ранната фаза на атеросклероза. Парадоксално, при високи нива, тя се превръща в про-оксидант – вещество, което способства оксидацията. Съответно – високите стойности на пикочната киселина допринасят за по-бързото развитие на атеросклерозата. Важен въпрос за тези пациенти е: Как лечението на кръвното се отразява на нивата на пикочната киселина?

 

Влияние на антихипертензивната терапия върху пикочната киселина


Малко са проучванията, които директно са сравнявали директните ефекти на различните класове антихипертензивни медикаменти върху нивата на пикочната киселина. Едно от малкото проучвания  - THOMS е изследвало 5 групи пациенти:

 

1. Диуретици

Диуретиците благоприятстват реабсорбцията на урати и допринасят за покачване на нивата на пикочната киселина. Това покачване се отчита няколко дни след започване на лечението и е дозозависимо. То се обяснява със съвместното обратно всмукване на натрий, като неговата реабсорбция е стимулирана, за да се компенсират големите загуби на натрий заради по-обилното уриниране. Дори и при продължително лечение ефектът на диуретиците върху пикочната киселина остава непроменен. Той се проявява дори и при ниски дози и изчезва при спиране на лечението с диуретика.

 

Някои от най-често използваните диуретици като Фуроземид, Тораземид и Хидрохлортиазид намаляват бъбречното отделяне на пикочна киселина и по този начин благоприятстват появата на остри подагрозни пристъпи. Ето защо е препоръчително диуретиците при възможност да бъдат избягвани в лечението на хипертоничната болест при пациенти, които страдат от подагра. Въпреки всичко те остават един от най-важните медикаменти както за лечението на хипертония, така и на сърдечна недостатъчност и в някои случаи пълното въздържане от тях е неуместно.

 

2. Алфа – и бета блокери

Бета-блокерите водят до много скромно повишаване в нивата на пикочната киселина. За сметка на същия антихипертензивен ефект, бета-блокерите увеличават много по-малко нивото на пикочната киселина в сравнение с диуретиците. Конкретният механизъм за това все още е неизвестен. Що се касае до алфа блокерите, стандартно използваните дози не повлияват стойностите на пикочната киселина.

 

3. АСЕ – инхибитори

Инхибиторите на ангиотензин – конвертазния ензим са едни от най-често използваните в лечението на високото кръвно. Те повишават бъбречното изхвърляне на урати, а също така и намаляват с около 10 % реабсорбцията на пикочната киселина. Ако пациентът спазва беден на сол хранителен режим, този процес се благоприятства допълнително. Може да се каже, че АСЕ – инхибиторите противодействат умерено в това отношение на диуретиците. Двата медикамента много често се предписват и в комбинация. За съжаление, при стандартни дози АСЕ – инхибитор и диуретик отново се установява увеличаване нивото на пикочната киселина, но в по-малка степен, отколкото ако лечението е само с диуретик.

 

4. AR-блокери

Ангиотензин рецепторните блокери (например Валсартан, Телмисартан и други) по принцип нямат значим ефект върху нивата на пикочната киселина, нито върху бъбречното ѝ изхвърляне.  Изключение прави Лорсертан, който увеличава бъбречното изхвърляне на пикочна киселина с около 30 %. Съответно този медикамент значимо намалява нивата на пикочна киселина в кръвта. Това негово специфично действие е независимо от приема на сол, както и от механизма му на действие върху кръвното налягане. Ефектът  е свързан с директното действие на молекулата на лекарството върху транспорта в тубулите на бъбрека.

5. Калциеви антагонисти

Смята се, че те са неутрални по отношение на пикочната киселина.

 

 

Заключение

Пациенти с хипертония, при които се установяват високи нива на пикочната киселина, трябва да се считат като високорискови за сърдечносъдови инциденти и подагра. Днес не е препоръчително да се лекува безсимптомната хиперурикемия, независимо от това при такива пациенти е препоръчително или да се избягват диерутиците, или те да бъдат комбинирани с противодействащи им медикаменти.