Днес високи нива на пикочната киселина от кръвни изследвания откриваме у близо ¼ от пациентите с хипертония, които не се лекуват. До момента не е правена оценка на ролята на пикочната киселина в развитието на хипертоничната болест. Стойностите ѝ обаче имат предиктивно значение за възникването на това заболяване. Установено е, че серумните нива на пикочна киселина имат такова значение за заболеваемостта и смъртността не само от хипертонията в частност, но и за сърдечносъдовите заболявания въобще, особено при мъжете.


Тези наблюдения говорят, че установяването високи нива на пикочната киселина (хиперурикемия) при всички положения трябва да алармира и води към повторно и по-прецизно уточняване и контролиране на наличните вече сърдечно-съдови рискови фактори при пациента.


Не на последно място, появата на хиперурикемия при пациент с високо кръвно изисква евентуална ревизия и на лекарствения му план, тъй като част от медикаментите имат отношение  върху нивата на пикочна киселина.



За пикочната киселина


Покачването ѝ над нормата за някои хора не е от никакво значение, докато други изпитват силно притеснение. И в двата случая обикновено самите пациенти не са наясно какво точно е това вещество, нито какви биха могли да са последиците от високите му нива в кръвта.


Зад процеса лежи много наука, разбира се – физика, химия и биология. И все пак, ако трябва максимално да опростим нещата, бихме казали, че пикочната киселина е краен продукт от метаболизма на вещества, наречени пурини. Самите пурини постъпват в организма както от храната, така и от преработката на собствени вещества като ДНК и РНК. Нивото на пикочната киселина силно се повлиява от хранителния режим и спазването на такъв, беден на пурини, е достатъчно за намаляване с до 40% отделените с урината урати.


Освен храните с високо съдържание на пурини, много хора са чували, че и алкохолът трябва да се избягва. Това е така, и не се препоръчва просто като общо оздравително средство. Той има отношение към транспорта на урата в бъбреците и към метаболизма на пикочната киселина. Увеличената консумация на захар също е свързана с повишаване на пикочната киселина.


Човешкият организъм отделя излишната пикочна киселина чрез изпражненията и урината, като бъбречният дял в това дело е 70%. Урината преминава през няколко етапа преди да се оформи окончателният й състав. Част от вещеставата, първоначално попаднали в нея, могат да подлежат на обратно всмукване. Установено е, че обратното всмукване на пикочната киселина в бъбрека е с помощта на молекули, които заедно с нея всмукват и натриеви йони.


Пикочна киселина и високо кръвно – има ли връзка между двете?


Както се посочи, хиперурикемия откриваме у 25% от нелекуваните хипертоници; нещо повече – тя е налице при около 50% от пациентите с хипертония, които са на лечение и у 75% от пациентите с малигнена хипертония. Що се касае до обратната зависимост – 30% от пациентите с известна хиперурикемия или подагра са диагнсотицирани и с хипертонична болест. Ето част от теориите, които биха могли да обяснят тези наблюдения:


-    За хипертоничната болест е характерно по-слабото кръвооросяване на бъбрека, което след себе си отключва каскада от компенсаторни мерки, с важен резултат – повишено обратно смукване на натрий; както стана ясно реабсорбцията му е успоредна с тази на пикочната киселина, като с това се покачват и нейните стойности.


-    Втора теория е свързана с развитието на артериолопатия – увреждане стените на малките артерии, последвано от исхемия на тъканта, която активира системата на ренин-ангиотензин. Исхемията води и до клетъчна смърт с производството от тези разпадни продукти на пикочна киселина. Не на последно място, исхемията увеличава активността и на ензима ксантин оксидаза, който участва във формирането на пикочната киселина.


Тук седи и основният въпрос – този за яйцето и кокошката – хиперурикемията е причина или последица от хипертоничната болест? Категоричен отговор все още липсва.