Инфаркт на миокарда е една от диагнозите, които будят най-голямо притеснение. Покосява възрастни, но и млади. Някои пациенти загиват на място, докато други преживяват няколко инфаркта. Какво прави този инцидент толкова многолик, той ли има разнообразни прояви или изходът от него зависи от особеностите на пациента?


Истината е, че от инфаркт до инфаркт има разлика. Зависи зоната на сърцето, която е поразил, каква площ заема и дали обхваща цялата дебелина на сърдечния мускул. Поставянето на диагнозата също не е еднозначно. То е съвкупност от оплакванията на пациента, наблюденията на лекаря от прегледа, данните от кръвните изследвания и резултата от електрокардиограмата – ЕКГ.


Има някои категорични белези на електрокардиограмата, както и в такава степен повишени стойности на тропонините, при които диагнозата е достатъчно ясна. Има и по-спорни моменти. А има и такива, в които повишените тропонини невинаги означават диагноза инфаркт на миокарда.



Инфаркт – какво представлява?

Инфарктът на миокарда е остър исхемичен процес на сърдечния мускул. Исхемичен означава недостиг на кръв. Коронарните артерии са тези, които снабдяват сърдечния мускул с кръв. Когато тяхно клонче стане непропускливо за кръв, поради запушване от тромб или спазъм, снабдяваната от него зона на миокарда остава без прилив на кислород, както и без отлив на отпадните продукти на метаболизма. Клетките в тези условия могат да съществуват ограничено кратко време и загиват. Човек изпитва остра болка, а загиналите клетки се разпадат.


Съответно размерът на инфаркта зависи от това какъв клон на коронарните артерии е преустановил кръвоподаването – колкото по-главен е клонът и отговаря за кръвоснабдяването на по-голяма площ, толкова по-тежък е инфарктът.


Понякога не е нужно да има пълно запушване на артерията. Ако тя е стеснена от атеросклеротична плака например, може да не снабдява сърдечния мускул с необходимото количество кръв и той отново да страда, и отново да умират част от неговите клетки, но не в такава степен като гореописаната.


Кръвни изследвания – роля на тропонина

Как кръвните изследвания могат да разкрият, че сърцето страда? Кардиомиоцитите – клетките на сърдечния мускул - съдържат характерни за тях вещества, които могат да бъдат открити в кръвта. Клетките, когато загиват, губят своя интегритет – те вече нямат енергия, която да поддържа мембраните им и се разпадат, а веществата в тях попадат в кръвта. Колкото по-голям е клетъчният разпад, толкова повече от характерните за кардиомиоцитите вещества се намират в кръвта.


Сърдечните тропонини са съставни елементи на контрактилния апарат на кардиомиоцитите – протеини, които карат клетката да се свива и отпуска и така се изпълнява контрактилната, помпена, роля на сърцето. Покачването им над определена стойност в кръвта говори за увреда на миокарда. Самото покачване на стойностите им не е равнозначно на диагнозата инфаркт на миокарда, но насочва към група от възможни диагнози.


Настрана от коронарната атеросклероза и последвалата некроза на миокарда покачването на тропонините може да се дължи на множество клетъчни механизми:

 

  • Механичен стрес при пренатоварване на сърцето, което води до активация на ензими, които разграждат вътреклетъчния тропонин;
  • Тахикардия – учестен пулс – който води до стимулация на интегрини в кардиомицитите;
  • Масивно освобождаване на катехоламини като например в случай на мозъчен съдов инцидент;
  • Директна активация на патоген-асоциирани молекулни механизми, което се случва в случай на сепсис;
  • Възпаления на миокарда – миокардит с вирусен, бактериален или автоимунен произход, което довежда до вторична некроза;
  • При пациенти с бъбречна недостатъчност, особено в напредналите стадии, може да има хронично повишени стойности на тропонините като в тези случаи се подозира директната токсичност на уреята върху миокарда – увредените бъбреци не могат да елеминират уреята в кръвта;


Става ясно, че резултатите не са еднозначни. Кръвните, образни и функционални изследвания сами по себе си са задължително, но недостатъчно условие за поставяне на правилна диагноза. Единствено опитът и вниманието на лекаря с подробния преглед на пациента са способни да обединят данните и да намерят правилната посока.