Носната кухина е мястото, където се осъществява първият контакт на дихателната система с външния свят. Назалната мукоза поема голяма част от вредните агенти, което обуславя и високата честота на заболяването.

 

Продължителността на заболяването обикновено е 7-10 дни, но може да варира 2-14 дни. Много често възпалителният процес ангажира и лигавицата на околоносните кухини и фаринкса. Симптоматиката се определя от отговора на имунната система, а не от увредата на клетките от вирусните причинители.



Повече от 90% от всички остри инфекции на горните дихателни пътища се причиняват от вируси. Над 200 вида вируси могат да предизвикват ринит, като най-честите са риновируси, коксаки, реоривури, грипният и парагрипния вирус, както и адено- и коронавирусите.


В някои случаи може да се насложи допълнителна бактериална инфекция, като най-често се изолират Steptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, както и Staphilococcus aureus.


Вирусната инфекция започва остро, с „закачане“ на вируса към клетъчните рецептори в рамките на около 15 минути след навлизането в горните дихателни пътища.


Човешките риновируси са едни от най-малките вируси и се развиват при 32-33°C. Толкова е и приблизително температурата на вдишания въздух в областта на назофаринкса.


Коронавирусите се срещат най-често през зимните месеци и ранна пролет. Те блокират подвижността на назалните цилии (реснички), което позволява имплантирането им в мукозата. Освен инфекции на горните дихателни пътища предизвикват и вирусни или вторични бактериални бронхити и пневмонии. За разлика от риновирусите те трудно се доказват в лабораторни условия.


Респираторните вируси при определени обстоятелства могат да освободят хистамин от мастоцитите и базофилите и да стимулират продукцията на IgE антитяло с обостряне на астматични атаки, латентни алергии, респираторен хиперактивитет.


Продромален (сух) стадий, който продължава от няколко часа до няколко дни. Болните са с лека адинамия, понякога субфебрилна температура. Оплакват се от сухота, дразнене, парене в носа, затруднено носно дишане, кихане. След 1-2 дни започва отделяне на обилно количество серозно-слузест ексудат. Наличието на натриев хлорид и амоняк в секрета дразни носната лигавица и кожата във вестибулума на носа и горната устна, което води до зачервяването им, а впоследствие и образуване на рагади. Слузно-гнойният стадий започва 4-5 дни след началото на заболяването.


Нерядко се ангажират по съседство и лигавиците на околоносните кухини, Евстахиевата тръба, фаринкса, конюнктивите. Пълно възстановяване се осъществява за около 7-10 дни. Острата хрема като цяло е леко и самоограничаващо се заболяване, но при имунен дефицит и други съпътстващи заболявания може да се протрахира до месец.


Специфичните анатомо-физиологични особености в детската възраст предразполагат развитието на острата хрема като тежко заболяване. Незрялата имунна система при децата все още не е диференцирана, което отслабва защитата срещу вирусни и бактериални инфекции. Дихателните пътища са тесни и най-малкото набъбване на носната лигавица води до затруднено дишане. Освен това в носа има две физиологични стеснения, които са от значение за носното дишане при децата.


Едва след 3-4-годишна възраст хремите протичат сравнително по-леко, както при възрастните.
В повечето случаи е леко и самоограничаващо се заболяване. Понякога обаче може да доведе до тежки, дори фатални усложнения. Това нерядко се отнася за по-малките деца и кърмачетата. Едни от най-честите усложнени при острата хрема са остър отит, дисфункция на Евстахиевата тръба, ретрофарингеален абсцес, кървене от носа, хроничен риносинуит и други.


Хремата може да бъде симптом, освен на инфекция, също така при попадане на чуждо тяло в носа, алергия, включително и туморни формации.


Библиография:

1. Arroll, B., Common cold. BMJ Clin Evid, 2011, Mar 16, p. 1510;

2. Rеy E., Understanding the symptoms of the common cold and influenza. Lancet Infect Dis, pp. (11):718–25.