Вирусният менингит описва състояние на възпаление на меките мозъчни обвивки без засягане на паренхима на главния и гръбначен мозък (състояния, познати съответно под термина енцефалит и миелит).

 

Вирусният менингит е най-често срещаната форма на менингит, познат още и под наименованието асептичен менингит. В голяма част от случаите, клиничното протичане е по-леко в сравнение с бактериалния менингит и подобрението може да настъпи от само себе си, в рамките най-често на 7 до 10 дни, без да се налага специфична терапия. По-рядко, когато е налице засягане и на паренхима на главния или съответно гръбначния мозък, заболяването протича по-тежко и съответно по-протрахирано във времето.



Въпреки като цяло благопритния ход на протичане на вирусния менингит, някои причинители могат да предизвикат по-сериозно протичане. Бебетата под 1 месец, както и хората с отслабена имунна система оформят най-важната рискова група за това заболяване и за съответните му възможни усложнения.


Причинители

Сред  най-често изолираните причинители на вирусния менингит това са:

  • Ентеровируси – изолират се в до 85% от случаите. Към тях се отнасят еховирусите, коксаки вирусите група А и В, полиовирусите. Коксаки В вирусите са отговорни за 60% от случаите на менингит при деца под 3-месечна възраст. Бъдещите майки, заразени с коксаки Б вируса, могат да имат безсимптомно протичане, но да предадат вируса на плода, което може да има фатални последици.

Инфекцията с ентеровируси се предава по фекално-орален механизъм, но може и чрез респираторните пътища. Най-често се наблюдава през лятото и ранната есен;

  • Арбовируси – отговорни са за приблизително 5% от случаите на вирусен менингит. Пренасят се чрез кърлежи и комари основно. Най-често предизвикват менингоенцефалит, като появата на епилептични припадъци е характерна за този вид причинители;
  • Паротит – случаите намаляват след въвеждането на задължителната ваксинация. Най-застражени са момчетата между 16- и 21-годишна възраст;
  • Херпес вируси – към това смейство вируси се отнасят  херпес симплекс тип 1 и 2 (HSV-1, HSV-2), цитомегаловирус, Епщайн-Бар вирус и човешкия херпес вирус тип 6 (HHV-6). Сред тях най-честият причинител на вирусен менингит е HSV-2, като предшественик може да се окаже появата първо на генитални лезии. HSV-1 е най-честият причинител на спорадичен енцефалит и клиничното протичане може да е по-тежко;
  • Вирус, причинител на лимфоцитарен хориоменингит – пренася се чрез хамстери, плъхове и мишки или техни екскрети;
  • Морбили;
  • Грип;
  • ХИВ и др.

Рискови фактори

Честотата на вирусния менингит намалява с напредване на възрастта. Най-застрашени се оказват децата под 5-годишна възраст и възрастните пациенти с отслабена имунна система, вследствие на заболяване, прием на някои медикаменти (химиотерапия) или след преживяна органна или костна трансплантация. В тази рискова група заболяването може да протече по-тежко, с риск от последващи неврологични усложнения.


Клинично протичане

Симптоми при бебето:

  • Температура;
  • Раздразнителност;
  • Липса на апетит;
  • Сънливост или трудно събуждане от сън;
  • Летаргия (липса на енергия).

Симптоми при деца и възрастни:

  • Температура;
  • Главоболие;
  • Вратна стегнатост;
  • Фоточувствителност;
  • Гадене;
  • Раздразнителност;
  • Повръщане;
  • Липса на апетит и летаргия.

При повечето пациенти с лек вирусен менингит подобрение се наблюдава в рамките на 7 до 10 дни.


В дългосрочен план неврологични усложнения, които са докладвани най-често при засягане на ранна детска възраст, са:

  • Епилептични разстройства;
  • Хидроцефалия;
  • Невросензорно намаление на слуха;
  • Слабост;
  • Парализа;
  • Парализа на краниални нерви;
  • Слепота;
  • Поведенчески разстройства;
  • Изоставане в говорните умения.

Диагноза

Диагностичният процес включва изследване на пълна кръвна картина, С-реактивен протеин, изследване на носен/гърлен или от фецес секрет, изследване на цереброспиналнята течност (ликвор) в насока на вероятния вирусен причинител, ядрено-магнитен резонанс, в случай на съмнение за енцефалит, както и провеждане на електроенцефалография (ЕЕГ) при наличие на припадъци.

 

Лечение

В повечето случаи, заболяването има самоограничаващ ход в рамките на 7-10 дни и не се налага терапия. Малките деца и възрастните с компрометиран имунитет може да изискват постоянно лекарско наблюдение в болнични условия, поради риска от по-тежко протичане. В случаите на менингит, причинен от херпес симплекс или грип, може да се приложат и антивирусни медикаменти.