В зависимост от факторите на заобикалящата ни среда, както и от здравословното състояние на организма, кожата може да реагира по различен начин. Различните заболявания могат да предизвикат морфологични изменения по кожата, които са познати като обривни единици.

 

Видът на обрива насочва лекаря-специалист към няколко вероятни диагнози, според които се назначават конкретни изследвания и се диагностицира първопричината за заболяването. Затова и обривните единици се наричат от някои автори „азбуката в дерматологията", по която лекарят чете.


 

Отчита се цвета на обрива, неговата локализация по тялото, както и развитието му в следващите дни. По този начин, чрез проследяване на еволюцията на клиничната картина се формира и правилната диагноза.

 

Според класификацията на обривните елементи те се делят на шест основни групи – с промяна на плътността; с промяна на цвета; набиращи течност; с нарушаване цялостта на кожата; с промяна в броя и обема на структурните елементи и т.нар. отпадъчни обривни елементи.

 

Обривни единици, които променят цвета си се наричат още петнисти. Най-често те се получават при промени в кожното кръвообращение, както и при пигментация на кожата. Основната обривна единица от тази група е т.нар. макула, която не се напипва при допир, тоест не е надигната от повърхността на кожата. Това, с което се отличава от остналата кожа е цвета и. Името „макула” означава петно.

 

Една от видовете макули е хиперемната – дължи се на временно разширяване на кръвоносните съдове, поради което те се кръвонапълват. Когато са с големината на лещено зърно се наричат розеоли, такива са характерни при някои инфекциозни заболявания – например хепатит А, петнист тиф и други. По-големи по обхват петна по кожата се наричат еритеми, такива например може да има при розеолата. Когато се обхваща цялата кожа и обривните единици се сливат по между се, тогава говорим за еритродермии. При натиск хиперемните макули избледняват.

 

Ако по кожата се получават точковидни петна, които се отличават от останалата кожа със своята бледост, те се наричат анемични макули. Двете основни причини, които ги предизвикват са или вродена липса на капиляр или спазъм на подлежащия кръвоносен съд.

 

NEWS_MORE_BOX

Хеморагичните петна са вследствие кръвоизлив. В рамките на няколко дни те променят цвета си и до 1-2 седмици изчезват напълно. Ако кръвоизливът се разполага в повърхностните слоеве на кожата, той е с тъмночервен цвят, докато при разположените в дълбочина – син. Постепенно цветът се променя и преминава от виолетов, през зелен и жълт. Това се дължи на промяната в хемоглобина, който се намира в излялата се кръв. При натиск хеморагичните петна не изчезват.

 

Макулите с промяна на цвета се делят на хипо- и хиперхромни. Хиперхромните са следствие на натрупването на ендогенни (образувани в тялото) пигменти – меланин, хемосидерин, както и изкуствено вкарани – тежки метали, бои за татуировки и други. Вродените пигментни петна са луничките – ефелиди, а придобитите – мелазма. Придобитите могат да са вследствие на някои кожно заболявания.

 

Хипохромните и ахромните петна са съответно вследствие от намаленото или пълното отсъствие на меланин в кожата. Албинизмът е дифузна липса в кожата на пигментът меланин, той е вродено заболяване, докато витилигото е придобито заболяване и може да обхваща само части от тялото или да се разпространява дифузно. След оздравяване някои кожни заболявания също могат да доведа до получаването на хипохромни петна.