Вестибуларният неврит представлява остро възникващо състояние на силен световъртеж, съпроводено с гадене, повръщане и загуба на баланс. Познато е също под термина вестибуларен невронит, вестибуларна невропатия и др., което се дължи на различната локализация на увреждането, както и на различната му етиологична причина.
Вестибуларният нерв има основна роля в регистрацията на движенията на тялото и подадената от него информация към мозъка има важно значение за запазване на баланса на тялото. Негов изходен пункт е т.нар. вътрешно ухо, където се намира и слуховият апарат на човека, възприемащ звуковите стимули. Тъй като всеки човек притежава два вестибуларни нерва, когато единият от тях е увреден по една или друга причина, това нарушава нормалния баланс на подадената информация към мозъка, което става причина за появата на световъртеж.
Кои хора са по-често засегнати?
Няма данни за превалиране на честотата на заболяването сред мъжкия или женския пол. По отношение на възрастта е установена по-висока честота сред хората на средна възраст, около 41 години, като е сравнително рядко срещано състояние в ранна детска възраст.
Какви са възможните причини за поява на вестибуларния неврит?
Най-често в основата на възникване на заболяването стои вирусна инфекция, в това число херпес вирусна инфекция (HSV 1), която причинява и поява та на афти в устната кухина. Други възможни причинители са варицела, рубеола, заушка, Епщайн-Бар вирусна инфекция (EBV) и др. По-рядко причината е бактериална инфекция, най-често засягаща първо средното ухо и преминаваща към вътрешното. В тези случаи обаче често е засегнат и лабиринтът и е налице намаляване на слуха, болка в ухото, температура и други съпровождащи симптоми.
Сходни симптоми на вестибуларния неврит се наблюдавата и при остро настъпила недостатъчност на кръвообращението в засегнатите зони.
Кои са проявите на вестибуларния неврит?
Обикновено симптомите настъпват остро с внезапна поява на силен световъртеж и нестабилност, съпроводено от чувство за гадене и повръщане. Често се засилват при завъртане на главата, но трябва да се разграничат от проявите на доброкачествения позиционен световъртеж по това че са по-изявени при лягане и при ставане. Може да има усещане както за собствена нестабилност, така и за „завъртане” на околната среда.
Внезапната му поява рано сутрин често е причина за посещение на спешен кабинет.
В голяма част от случаите симптомите отшумяват в рамките на няколко дни до около 3 седмици. Рядко заболяването рецидивира. Възможна е обаче периодичната поява на епизоди на пристъпно замайване при завъртане на главата, както и чувство за хронична нестабилност, вследствие настипила увреда на вестибуларния нерв.
Как се диагностицира заболяването?
Диагнозата се основава в голяма част от случаите на клиничното състояние. Допълнителни изследвания са необходими най-вече за изключване на други състояния, особено когато са налице допълнителни симптоми или оплакванията се засилват с времето или персистират продължително време. Необходимо е посещение на УНГ специалист или отоневролог.
Какво е лечението?
В случаите, когато се отхвърли друга възможна причина за състоянието и се установи, че се касае за вестибуларен неврит лечението е главно симптоматично. Прилагат се препарати за овладяване на световъртежа и повръщането. Кортикостероидите също имат доказан благоприятен ефект в острата фаза на заболяването. Когато се подозира в голяма степен наличието на вирусна инфекция, най-често се прилага противовирусен препарат. В случаите, когато има предхождаща инфекция на средното ухо, се прилага антибиотично лечение.
В голяма част от случаите, лекуван правилно и навреме, вестибуларният неврит е напълно обратимо състояние, без последствия. В част от случаите обаче е възможна появата на хронично персистиращ доброкачествен позиционен световъртеж. Последният налага провеждането на вестибуларна рехабилитация.
