Няколко са основните постулати, които годподстват сред обществото ни, що се касе за това нещо „кръвното“.


Единият от тях е, че за хората преди 40-45-годишна възраст, кръвното е нещо, което засяга другите и старите. Освен, ако става въпрос за някои жени, които все имат ниско кръвно и все им се мае главата, но какво пък, то уж си е нормално.


Втори постулат е, че за възрастните хора е нещо нормално да „имат кръвно“. Там хората са разделени в два основни лагера – на едните им е безразлично, пият или пък не пият хапчета, не усещат нищо и изобщо кръвното е просто нещо така, по между другото. Вторият лагер също ни е добре известен, било то някои роднини или пък познати и съседи – те си мерят кръвното налягане час по час, и добрите и лошите резултати непрекъснато се тълкуват и светът малко или много се върти около това пусто кръвно налягане.



На практика повечето хора в млада и активна възраст нямат особена представа в какви граници е кръвното им налягане обикновено нямат и повод да го научават – контролните прегледи при личния лекар не са застъпена практика в нашата реалност.


Достатъчно чест сценарий обаче е следният: човек както си живее добре и се бори с ежедневните несгоди един ден толкова много го ядосват и вбесяват, че той започва да се чувства зле, главата го стяга, лошо му е до такава степен, че решава да отиде на лекар. Лекарят съответно ще му измери кръвното, и се оказва, че е с високи стойности.


Част от хората ще изчакат да се успокоят и ще забравят. Но съществуват и други, които ще се запитат – какво е това високо кръвно, означава ли, че съм хипертоник?


Нека започнем с друг въпрос обаче – защо, ако сме ядосани можем да вдигнем кръвно?


Кръвното налягане е сред най-важните витални функции наред с дишането и сърдечната дейност. Сърцето трябва да изпомпа богатата на кислород кръв с такава сила, че да успее да премине през цялото съдово русло на тялото и да се завърне обратно в сърцето. Кървното налягане винаги се изразява с две стойности – горна и долна. Те представляват систолна – това е налягането при контракцията (систолата) на сърцето, и диастолна – долната граница на кръвното налягане, когато сърцето е отпуснато и е в диастола.


Две са основните групи фактори, от които зависи колко ще е стойността на кръвното налягане – едната е количеството кръв, което се изтласква, а другата е съпротивлението на съдовата система, което ще посрещне изтласканата кръв.


Множество механизми в огранизма ни са ангажирани в контролирането на кръвното налягане. Това е динамичен процес, който непрекъснато се нагажда спрямо нуждите на тялото ни.


Сред тези механизми е и нашето настроение. Ние невинаги успяваме да сме господари над себе си и ситуацията, в която се намираме и понякога силният стрес е неизбежен. Древен еволюционен механизъм е т.нар. „fight or run” – при стрес се задвижва реакцията битка или бягство.


Силният стрес ни поставя в ситуация, в която човекът трябва или да посрещне обстоятелствата с „битка“ или пък да избяга възможно най-бързо и далече от тях. И в двата случая това отключва каскада от реакции, които да подготвят максимално човека да тръгне към битката или бягството. Ниското кръвно налягане със сигурност би ги осуетило.


С други думи, при интензивен стрес, в организма ни се отделя адреналин. Един от неговите ефекти е, че кара сърцето да бие по-силно и по-бързо, за да изтласква повече кръв към тялото, да можем да мислим по-трезво и да реагираме по-бързо. Освен това, той кара и някои от артериалните съдове да се свиват, което увеличава съпротивлението и съответно – кървното налягане.


Еднократно регистрираното повишено кръвно налягане далече не означава, че човек страда от артериална хипертония. Но това не означава и че състоянието е безобидно.


Повишавнето на кръвното налягане обаче не е събитие, което е препоръчително да се подмине с лека ръка. Уместно е да се предприеме многостъпален процес, който да уточни със сигруност има ли хипертонична болест или не.


Следва продължение