Вазопресинът e хормон, който се ситезира в хипоталамуса и посредством неврони се транспортира и складира в задния дял на хипофизата. Оттам той се отделя направо в кръвообращението под действието на определени стимули.
 
Познат е още като антидиуретичен хормон – наименование, което показва неговата основна функция, а именно - да задържа водата в организма. 
 
В хипоталамуса се намират осморецептори, разположени в близост до супраоптичното ядро, което синтезира вазопресин. Те се активират при увеличаване на осмолалитета в кръвта в случай на хемоконцентрация. В отговор на намалената циркулираща кръв се повишава секрецията на вазопресин, който стимулира обратната реабсорбция на свободна вода в дисталните и събирателни каналчета на бъбречните тубули - настъпва задръжка на вода. 
 
Промени в плазмения осмолалитет с 1% могат да доведат до покачване нивото на вазопресина с около 1 pg/ml, което е достъчно да се промени значимо количеството отделена урина (диуреза) и уринният осмолалитет. 
 
Чувствителността към осморецепторите е индивидуална. Секрецията на вазопресин следва определен циркаден ритъм, като е най-висока вечер преди лягане, което има за цел да намали нощното уриниране.
 
Понижените кръвен обем и налягане са също стимул за повишаване на вазопресиновата синтеза чрез активиране на барорецептори, разположени в лявото предсърдие на сърцето и големите съдове
 
В състояние на нормално кръвно налягане и нормален циркулаторен обем секрецията на хормона от хипоталамуса е потисната. При спад на кръвния обем до 7%, вазопресиновата секреция не се променя. По-значителна редукция на обема – с 10-15% води до двойно покачване на вазопресиновите нива. Понижаването на кръвното налягане с 20-30% значително повишава нивата на антидиуретичния хормон. 
 
Фактори, които повишават секрецията на вазопресин:
  • Гадене, повръщане;
  • Хипогликемия – особено остро настъпилата;
  • Стрес (болка, психически и физически стимули);
  • Топлина.
Фактори, които потискат секрецията на вазопресин:
  • Прием на вода;
  • Студ;
  • Алкохол.
 
Както показват двете наименования на хормона – вазопресин и антидиуретичен хормон, в единия случай фукцията му е да окаже пресорен ефект върху гладката мускулатура на съдовете и вазоконстрикция (свиване) с цел покачване на артериалното налягане, а в другия - да намали отделянето на вода с урината. По-силен ефект има върху задържането на вода в организма и в по-слаба степен играе роля за покачване на артериалното налягане.  
 
NEWS_MORE_BOX
 
Далеч по-неясна е ролята на вазопресина върху предната хипофиза. Той потенцира ефекта на кортикотропния-рилийзинг хормон (хормон на хипоталамуса), като по този начин повишава нивата на адренокортикотропния хормон (АКТХ - хормон стимулиращ надбъбречната секреция на глюкокортикоиди). Този му ефект се използва при различни тестове в клиничната практика, изискващи повишаване на АКТХ нивата чрез външно приложение на вазопресин.
 
Във физиологични концентрации вазопресинът потиска водната загуба през кожата и белите дробове.
 
Той стимулира глюконеогенезата в черния дроб и тромбоцитната агрегация, но физиологичното значение на тези ефекти е неясно.
 
Любопитна е ролята на вазопресина по отношение паметовата функция на мозъка. Съществуват данни, че повишените нива на вазопресин подобряват мозъчната функция, като засилват концетрацията, краткосрочната и дългосрочна памет. В тази връзка, външно приложение на вазопресин е разглеждано като средство за лечение на възрастово обусловена или съдова деменция, а също и при лекарствена или алкохол-свързана амнезия. 
 
В процес на научни изследвания е ролята на хормона в изграждането на социо-сексуалното поведение при човека. Бъдещите научни изследвания са насочени към оценка на ползата от терапия с вазопресин при състояния от аутистичния спектър.