Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е едно от най-разпространените сърдечносъдови заболявания с голямо социално значение, носеща повишена заболеваемсот и влошено качество на живот. Ранното ѝ откриване е от особена важност за провеждане на своевременната превенция както с лечение, така и с промяна в начина на живот, за да може възможно най-много да се избегне най-фаталното усложнение – инфаркт на миокарда и внезапна сърдечна смърт.


Стенокардията се дължи на частично или пълно запушване на коронарна артерия. Влошената или липсваща доставка на кръв с кислород до обслужваната от тази артерия част на миокарда реагира остро. Симптом на това е характерната гръдна болка. При персистиране на състоянието се стига до клетъчна смърт (инфаркт) в засегнатата област. В зависимост от обема на инфаркта събитието може да бъде преодоляно с лечение или да доведе до фатален изход за пациента.


Не всяка гръдна болка е равнозначна на инфаркт на миокарда. Обикновено тя се появява в моменти, в които на миокарда му се налага да работи усилено – каквито са физическото натоварване и емоционалният стрес, при което повишените му нужди от кислород контрастират рязко с възможностите на засегнатата артерия.



В зависимост от динамиката на заболяването и харакеристиката на гръдната болка съществува стабилна и нестабилна стенокардия. Вариантната ангина на Принцметал се отнася към нестабилната.


А относно стеснението на коронарната артерия – характерно за стенокардията е, че то се дължи на атеросклеротичен процес – образуване на плака. Тя може да бъде проста или усложнена, с допълнителен тромботичен процес.


Кое отличава вариантната ангина на Принцметал?

Известно е, че коронарният спазъм има голямо, но не единствено значение в патогенезата на стенокардията и инфаркта на миокарда. Що се касае до ангината на Принцметал обаче, той има водеща роля.


Особеното при този вид стенокардия е, че една част от пациентите нямат атеросклеротични плаки, а друга имат, но те са малки, без да причиняват стенотични промени (т.е. не стесняват просвета на съда). Разбира се, част от пациентите имат значими атероскелротични промени.


В сравнение с хроничната стабилна ангина пекторис, тук пациентите са по-млади, обикновено в добро здравословно състояние и често имат много малко рискови фактори за типично сърдечно заболяване - с изключение на тютюнопушенето. Тютюнопушенето често е основен фактор за провокиране на ангина при хора с това състояние, тъй като тютюневите изделия могат да причинят артериални спазми (кои са рисковите фактори за исхемична болест на сърцето).


Някои проучвания откриват връзка с други вазоспастични състояния като мигренозното главоболие и синдрома на Рейно.


Симптоми

Разбира се, главно и основно проявление на патоогичния процес е гръдната болка. По характеристика при Принцметал тя не се различава с нищо от типичната за стенокардията гръдна болка. Пациентите я описват като болка или пък стягане, натиск, тежест, дискомфорт в гръдбата област с размер поне колкото дланта на ръката. Разполага се ретростернално – централно зад гръдната кост или прекордиално – леко в ляво. Възможно е да пропагира към шията и ръцете, като към лявата ръка това се случва по-често, но не е изключено да бъде и към дясната.


Гръдната болка може да бъде придружена и от други симптоми – затруднено дишане, гадене, изпотяване и сърцебиене, както и от силно изразена тревожност.


Характерно за Принцемтал обаче е това, че за разлика от класическата стенокардия, при която пристъпът се предизвиква от физически или емоционален стрес, то тук болката най-често се появява в покой, особено в ранните сутрешни часове.


Диагнозата се поставя най-често на базата на симптоматиката в комбинация с ЕКГ. Особено характерна е находката там на преходна елевация на ST-сегмента. Спазъмът на коронарната артерия може да се докаже и с коронарна артериография.


Прогнозата за пациентите на медикаментозно лечение и с нормални или почти нормални коронарни артерии е добра. Тяхната 5-годишна преживяемост е между 89% и 97%.


Докато перспективата пред пациентите е добра, не бива да се забравя че всеки един пристъп може да е потенциално опасен и дори фатален, като съществува риск от миокардна увреда и животозастрашаващи камерни тахикардии. За средно 7-годишен период честотата на внезапната сърдечна смърт е 3,6%, а на острия ифаркт на миокарда – 6,5%. Адекватното лечение намалява риска от тези усложнения.