Още от средата на 18 век, след въвеждането на противовариолната ваксина, започват да се разработват различни ваксини, които предизвикват образуване на защитни антитела. Те биват няколко вида, от които с най-голямо значение са живите, убити, на база токсоиди, рекомбинантни, субединични, както и включващи синтетични пептиди.


Инфекциозните заболявания не са рядко срещани в професионалния спорт. Срещу повечето от тях има разработена специфична имунопрофилактика, като част от ваксините се прилагат в схемата на задължителния имунизационен календар, а други - при съответни показания.


Проблемът с инфекциите е, че като резултат водят до отсъствие от спортносъстезателна дейност – в някои случаи за дълъг период от време, засягат често голяма част от спортисти, особено при колективните спортове, както и могат да доведат до някои усложнения, които нерядко могат да станат причина за прекратяване на състезателната дейност.



Най-често срещаните инфекциозни болести сред спортистите са респираторните инфекции (на дихателните пътища), някои вирусни хепатити – по-често хепатит А и Е, които са свързани с лоши хигиенни навици или консумация на непроверена храна и вода. Честотата инфекциозната мононуклеоза, инфекции с диариен синдром, както и някои инфекциозни дерматози (импетиго, еризипел, целулит, херпес симплекс и херпес зостер, онихомикози, скабиес, фурункули, педикулозис, молускум контагиоза) също е висока.


Грипните вируси са причинители на най-разпространените инфекции сред спортистите. Те ежегодно предизвикват епидемии от респираторни заболявания, често протичащи с усложнения. В последните няколко десетилетия масово се прилагат както живи атенюирани, така и убити инактивирани грипни ваксини, които представляват специфична профилактика. Имунитет се формира от 10 до 15 дни след имунизацията и продължава в рамките на няколко месеца, като според най-новите данни всеки месец нивото на антитела намалява с 6 до 11%.


Проучванията върху ефективността на ваксинациите показват, че грипните ваксини не осигуряват абсолютна защита (50 до 60% от имунизираните са предпазени от заразяване).


Основно средство за контролиране на заболяемостта от менингити, причинени от Neisseria meningitidis са ваксините. Към днешна дата се прилага ваксина, съдържаща щамовете А, С, Y и W135, но в Европа разпространеният инфекциозен щам е от група В. Независимо от това имунизацията с ваксината осигурява защита спрямо другите щамове, които при провеждането на световни състезания могат да се проявят като локални епидемични взривове.


Ваксините индуцират не само имунен отговор, но оказват влияние върху редица органи и системи, съпроводено с клинични прояви – следваксинални реакции и усложнения. Въпреки че атенюираните микроорганизми, съдържащи се в живите ваксини, са авирулентни за здрави лица, те могат да станат вирулентни за имунокомпроментираните.


Ваксинацията срещу хепатит А се препоръчва на лица, изложени на повишен риск от инфекция. Това важи с особена сила при пътуване на спортисти в ендемични за заболяването страни. Съществуват и комбинирани ваксини, които включват и щама на хепатит В.


Друго заболяване, имащо значение при спортисти е тетанусът, особено при провеждане на тренировки на необезопасени терени. Единственото средство за борба с болестта е специфичната имунопрофилактика с тетаничен токсоид. Проблеми могат да възникнат при липса на бустерна доза от ваксината за дълъг период от време.


Други ваксини, които имат значение по отношение на ваксинопрофилактиката при спортисти са пневмококова, срещу жълта треска, холера, но те се прилагат при пътуване на спортисти в тропически страни.


Проблемът с ваксинациите и имунизациите е в процес на непрекъснато развитие. Постоянно се откриват нови ваксини усъвършенстват се и се подобряват досега прилаганите, както и се намаляват техните странични действия.