С епохалното откритие на Едуард Дженер през XVIII век – ваксината против едра шарка - се поставя началото на може би най-значителната революция в медицината и на изцяло нов клон в медицинската наука, имунологията. Значимостта на труда на Дженер е практически неизмерима. През XX век само от едра шарка умират стотици милиони хора, докато през 1979, след 140-годишна история на масови имунизации, Световната здравна организация  обявява едрата шарка за изкоренено заболяване. Трудът на Дженер е спасил повече човешки животи от всеки друг. Той няма еквивалент в човешката история.

Дженер, провинциален английски лекар, се заема с изучаването на едрата шарка, изхождайки от традиционното фермерско вярване, че доячките не се разболяват от едра шарка. Опитвайки се да обясни емпиричния опит, натрупан с вековете, той прави гениално прозрение – той осъзнава, че между кравешката шарка (леко протичащо заболяване, подобно на едрата шарка) и едрата шарка трябва да има нещо общо. Той си дава сметка, че преболедуването от кравешка шарка прави човек невъзприемчив към причинителя на едрата. За да потвърди експериментално хипотезата си, през 1796 г. той инжектира гной от ръцете на доячка, заразена с кравешка шарка от крава на име Blossom (цъфнал цвят), на осемгодишно момче – Джеймс Фипс. Момчето преболедува леко, но когато е изложено на гной от болни от едра шарка, то не се разболява. Дженер успешно повтаря експеримента с още 23 души. По-късно той описва случаи на разболяване от едра шарка след ваксинация, но забелязва, че при имунизираните то протича много по-леко. Макар че аналогични експерименти са правени и преди Дженер, уникалността на неговия труд се състои в това, че доказва, че имунизацията срещу дадено заболяване предпазва индивида от него, и че протективната гной (и съответно патогенния причинител) могат да бъдат предавани от човек на човек, не само от крава на човек. Създадена е първата ваксина (от латински vacca – крава).

Великият учен пише писма до Кралското научно дружество, в които описва експеримента си. Предпазливата научна общност се заема с проучване на трудовете на Дженер – трудна задача, предвид техническата невъзможност причинителят да бъде идентифициран (микроскопите, с които вирусът може да бъде визуализиран са създадени много по-късно), както и поради недоразвитостта на имунологията – наука, която Дженер едва що е основал. Правотата на изводите му, обаче, остава непоклатима и постепенно те стават общоприет постулат. През 1840 г. британското правителство прави имунизацията срещу едра шарка задължителна.

NEWS_MORE_BOX


Днес единствените следи от някогашния бич за човешката цивилизация са няколкото замразени проби гной, съхранявани в САЩ и Русия.

Трудовете на Дженер са продължени и доразвити от много други учени, направили важни приноси към науката и човечеството. Създадени са ваксини срещу едни от най-страшните болести, спасили неизброимо много хора по света. От многото именити учени, допринесли за благоденствието и просперитета на човечеството, можем да споменем Луи Пастьор, създател на ваксините против бяс и антракс, откривател на процеса на пастьоризация (който носи името му), и Джонас Солк.