Сърдечната електрокардиостимулация е сравнително модерен метод за нелекарствено лечение на ритъмно-проводни нарушения в сърдечния мускул. Методиката е резултат от прогреса на биомедицинската инженерна наука, развила се изключително бързо през изминалите 40 години. За начало на дейността се приема 1958 г., когато шведски учен поставя първия пейсмейкър на свой пациент с брадиаритмия. От този момент сърдечната електрокардиостимулация е основно средство при лечението на пациенти с хронични брадиаритмии, брадикардии, високостепенни проводни нарушения и хемодинамични ритъмни състояния.

 

Кардиостимулиращата система се състои от две основни части – кардиостимулатор и електрод. Кардиостимулаторът е малък продукт, който се имплантира в пациентите. Създаден е от метална обвивка от титаниева сплав и литиево-йонна батерия, подсигуряваща дълъг живот на апаратчето. В кутията на пейсмейкъра има няколко основни съставки – система за анализ и контрол на сърдечния ритъм и свързани електроди, чиято входна позиция е върху сърдечната повърхност. Благодарение на структурата си на спирални проводници с полиуретанова или силиконова обвивка, те провеждат информация за ритъмното състояние на сърцето до пейсмейкъра.


 

Поставя ли се пейсмейкър при деца?

Въпросът за поставяне на кардиостимулатори стои актуален отдавна. Но до момента няма ясно и точно определени критерии за поставяне на електростимулатора при деца. Екипната работа на специалисти от американската асоциация по кардиология е разрешила този проблем.

 

Индикациите за поставяне на пейсмейкър при деца се делят на два основни класа – първи клас с абсолютни индикации и втори клас с индикации за приемлива стимулация.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Според първия клас – абсолютни индикации, за поставянето на електричен пейсмейкър при деца трябва да е налице поне едно от следните пет състояния – симптомен атриовентрикуларен (АВ) блок 2-3 степен или АВ блок 2-3 степен с непоносимост при физическо усилие. Кардиостимулатор се поставя още при симптомна брадикардия, вроден предсърдно-камерен дефект с широк камерен комплекс, атриовентрикуларен брок 2-3 степен в активност повече от 14 дни след сърдечна операция при деца или при наличието на бифасцикуларен блок плюс офталмоплегия, състояние известно още като синдром на Кърнс.

 

Според втория клас индикации се определят критериите за приемлива стимулация. Това са състояния, при които може да се налага терапия при неконтролирани състояния на тахи- и брадикардия, преходен атриовентрикуларен блок след сърдечна операция плюс наличието на блок в бедрените клонове, при атриовентрикуларен блок 2-3 степен, степен със средна камерна честота 45 уд/мин. Пейсмейкър се поставя при синдром на удължения QT-интервал в електрокардиограмата и при хроничен атриовентрикуларен блок 2-3 степен или при хронична синусова брадикардия, провокираща камерна аритмия.