Зрителният нерв може да бъде увреден вторично след някаква травма, обикновено на главата. В този случай аксоните на нерва се засягат директно или индиректно и съответно резултатът е частична или пълна загуба на зрението.

 

Индиректното засягане настъпва при тъпа травма на главата, тъй като силата, с която се действа върху главата, се пренася върху зрителния нерв.


 

Директното нараняване става при проникваща травма на главата, при която влакната на нерва директно се засягат от предмета, който е проникнал или от костни фрагменти, които са се отчупили от съседните кости.

 

След такъв инцидент зрението веднага реагира с разнообразна симптоматика. В острата фаза на увреждане при оглед на очното дъно зрителният нерв изглежда нормален, което не бива да е успокоителен сигнал. Резултатът се вижда при фундоскопия на трета-шеста седмица след нараняването, когато ясно си личи атрофията на нерва.

 

Една от най-сериозните и драматични последици от травма е изтръгването на очния нерв от склерата на очната ябълка или т.нар. евулзио на зрителния нерв. При това увреждане могат да бъдат прекъснати всички нервни влакна, съставящи нерва. При оглед на очното дъно се вижда голям кръвоизлив на мястото на папилата (мястото на излизане на зрителния нерв от очната ябълка), а ретината около това кърваво поле е бледа и исхемична. След време този кръвоизлив се резорбира и се вижда хлътване на папилата, което хлътване е изпълнено със стъкловидно тяло (желеподобната материя, която изпълва окото). Зрителните функции не са на лице. Такъв тип травма може да се получи при прострелване при опит за самоубийство, при проникване на остър предмет до нерва, при оперативни интервенции на синусите, намиращи се в близост.

 

В някои случаи, когато има черепно-мозъчни или орбитни (т.е. на орбитата, в която се намира очната ябълка и част от зрителния нерв) травми, е възможно да има внезапна загуба на зрението, но нервът да не е засегнат директно. В тези случаи нервът не е увреден, но пациентът не вижда - говори се за комоцио на зрителния нерв. Когато болният е в безсъзнание, трудно се определя степента на увреда на зрението. Ако обаче пострадалият е контактен, веднага се констатира липсата на зрение. При преглед лекарят забелязва липсата на реакция на засегнатото око, като задължително се проверява зеничната реакция и на видимо незасегнатото око (при него зеничната реакция трябва да е на лице). След време папилата, която е изглеждала нормална след инцидента, започва да побледнява.

 

NEWS_MORE_BOX

 

От туморите на зрителния нерв най-често срещан е глиомът. Наблюдава се през първите години от живота на детето и е характерен повече за момичетата. Зрението е намалено още в началото на процеса, поради локализацията на тумора, а когато започне да прораства и към мозъка, настъпва застрашаващо живота състояние. Основен симптом е екзофталмът (изпъкване на окото) и застойната папила. Изпъкването напред на очната ябълка става бавно и постепено, без болки. Докато туморът не е обхванал мускулите и нервите на окото, не се наблюдават смущения в движението на очната ябълка. При оглед на очното дъно се вижда оток на папилата или нейната атрофия, може да има гънки на ретината или нормално очно дъно. За доказване на заболяването и окончателна диагноза се прави скенер, ЯМР или ехографско изследване, които дават и информация за мястото и големината на образуванието. Прогнозата за живота на болното дете зависи от това коя част на зрителния път е засегната. Ако е само зрителния нерв - прогнозата е добра, но ако глиомът е на по-горните етажи на зрителния път - не толкова добра. Лечението е оперативно.