Още от древността подаграта е съпътствала човека. Свидетелсто за този факт са типичните ставни увреди, следствие на хроничен подагрозен артрит. Според статистиката засягането на ставите при подагра се наблюдава при 1-2% от мъжете, като до 80% от пациентите имат и фамилна анамнеза за подагра или повишена пикочна киселина.


Четири са фазите, в които се развива заболяването – асимптомно повишаване на пикочната киселина, остър епизод на засягане на ставите, междупристъпен период и хронична подагра.


В ранния стадий на заболяването рентгенологични находки не са налице и съответно рентгеновата диагностика няма значение към диагностичния процес. За разлика от това т. нар. ставна сонография – артросонография се налага все повече в практиката като рутинен образен метод в диагностиката на различни ревматологични заболявания, включително и подагрозният артрит.



При този диагностичен метод предимствата са, че няма йонизиращо натоварване (за разлика от скенер и рентгенографския метод), което позволява възможността за повторяемост – мониториране на хода на заболяването и съответно резултата от терапията. Освен това има ниска себестойност.


Методът е подходящ освен за диагностика, също така и за мониториране хода на заболяването, както и ефекта от лечението. В голяма част от Европейските държави методът се прилага в рутинната практика на специалистите по ревматология.


Артросонографията позволява оценка на ставното пространство – наличие на разширение, стеснение или изливи. Оценява се хрущялното покритие, както и лигаментарният и сухожилният апарат. Лесно се отграничават налични калцификати, оток на сухожилно влагалище, засягане на бурси – с давност на болестните промени.


За разлика от рентгенографското изследване, при този метод могат да бъдат откриване ерозии на ставните повърхности. Специфичността на диагностично значение се повишава при откриване по съседство и тофи.


Тофите представляват „депозит” (натрупване, депо) на кристали мононатриев урат, които са обвити в плътна съединителна тъкан. Те могат да бъдат няколко вида – меки, твърди и смесени, а при Доплер сонографията се определят на горещи или активни и студени-неактивни. Според проучвания артросонографията има 90% специфичност и чувствителност за доказване на подагрозни тофи, за разлика от изследване с висока разделителна способност като магнитно-резонансната томография, която е с потвърдителен процент до 80-81% от случаите.


Предилекционни места за образуване и откриване на тофи са някои сухожилия – Ахилесовото, на триглавия мускул на мишницата (трицепс), на пателарния лигамент (патела-колянно капаче) и други.


По време на остра криза на подагрозния артрит синовиалната течност в ставата се увеличава. Благодарение на Доплер техниката може да бъде отдиференцирано активната (възпалителна) от неактивната фиброзна синовиална тъкан.


Последните проучвания показват, че с този образен метод може да бъде мониториран и ходът на заболяването, тъй като се отчитат промените преди назначаване на колхицин и след завършване на курса.


Важно значение на диагностичния метод е, че може да се използва и при липса на симптоми, откривайки промени, следствие повишеното ниво на пикочна киселина, но все още без субективна изява на ставното засягане.


Тофи могат да бъдат диагностицирани в до 34% от случаите на пациенти с асимптоматична хиперурикемия – сухожилия, синовиална обвивка, както и други меки тъкани. Поради тази причина някои автори дават предложения за замяна термина „асимптомна хиперурикемия” със „субклинична/асимптомна подагра”.


Намаленият обем на тофите обективизира и отговора към лечението. Освен това следствие лечението може да бъде проследен и намаляването до пълното изчезване на двойния контур, засягащ хрущяла, както и пълното разтваряне на тофите в отговор на уратопонижаващата терапия.


Библиография:
1. Несторов Р. и колектив; „Сонографска диагностика на подаграта”, сп. GP News, бр. 12/2004г.
2. Петранова Ц., „Съвременна сонографска оценка на подагрените тофи”, сп. GP News, бр. 12/2004г.
3. Baek S., The Usefulness and Indications of Arthrosonography, Journal of the Korean Academy of Rehabilitation Medicine 2007;31(6):742-749