Увеята е средната обвивка на окото. Тя се състои от три части - ирис, цилиарно или ресничесто тяло и съдовица или хориоидея. Увеитът представлява възпаление на тази средна обвивка на окото. От възпалението могат да се засегнат и други части на окото, като стъкловидно тяло, леща, ретина, зрителен нерв.

 

Понятието „увеит” обединява в себе си няколко заболявания, които засягат предимно вътрешността на окото. Според структурите, които обхваща, заболяването може да се раздели на преден увеит, който включва ириса (ирит), но може да обхване и цилиарното тяло и да се получи иридоциклит. Средният увеит обхваща цилиарното тяло, а задният увеит - съдовицата.


 

Възможно е възпалението да засегне и цялата средна обвивка на окото, като в този случай се касае за панувеит. Децата, младежите и възрастните до 35-годишна възраст по-често са засегнати от преден увеит. Конкретни причинители на заболяването не са установени, но се смята, че вируси (като херпес вирусът, вирусът на морбили и др.) могат да доведат до такъв тип възпаление. Бактерии от типа на тези, които причиняват туберкулозата, могат да са евентуални причинители на увеит. Рядко, но все пак възможно е гъби и паразити да са в основата на заболяването.

 

В някои случаи увеитът съпровожда автоимунни заболявания като: болест на Бехтерев, хроничен ювенилен артрит, болест на Райтер, саркоидоза и др. В други случаи причината за появата на болестта не е ясна и се смята, че има имунна нетолерантост спрямо структурите на увеята, т.е. говори се за автоимунно заболяване.

 

Симптомите зависят от това коя част на увеята е засегната от възпалението. Предният увеит може да протече остро или хронично. Симптоматиката, която се наблюдава при преден увеит, ако е в острата си форма, е силно зачервяване на окото, болка, сълзене и повишена чувствителност към светлина. Ако заболяването е хронично, то в началото клинично проявление не се забелязва и пациентът не усеща някакъв проблем с окото. Когато увеитът напредне или се изостри, е възможно болният да вижда снежинки, светкавици или сенки. При децата хроничният увеит дълго време остава незабелязан. Очният специалист често случайно открива заболяването при рутинен преглед на очите.

 

Средният и задният увеит в повечето случаи протичат хронично и късно дават симптоми. Очите изглеждат нормални, без зачервяване и болка. Болните съобщават, че виждат сенки, структури, подобни на конци, които стоят на едно място или се движат. По принцип, когато човек вижда такива „мушици” не се предприема лечение и състоянието не е опасно. Но както става ясно, подобни плуващи форми могат да се виждат и при увеит (а също и при отлепване на ретината), затова винаги, когато внезапно се появят подобни „снежинки” трябва да се направи консултация с очен специалист.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какви могат да са усложненията от това заболяване?

При хроничен преден увеит е възможно ирисът и намиращата се зад него леща да залепнат. Това са т. нар. синехии, които водят до промяна във формата на зеницата. При средния и задния увеит е възможно да се развие оток на макулата, което означава, че се събира течност между слоевете, изграждащи макулата и това влошава зрението.

 

И трите форми на заболяването могат да доведат до глаукома, ако вътреочното налягане се повиши. Също така се засилва помътняването на лещата и се получава катаракта. Най-тежкото усложнение е загубата на зрението.

 

Тези усложнения не са чести, но все пак пациентът трябва да е бдителен и да търси лекарска помощ, винаги когато забележи нещо неестествено в зрителното си поле.

 

Лечението на увеита зависи от формата, която се е развила, както и от това дали пациентът има друго подлежащо заболяване. Лечението се извършва с кортикостероиди, които се предписват под формата на капки, ако увеитът е преден, тъй като действат локално. Ако се касае за другите две форми, се назначават инжекционно. Ако проблемът е имунен се предприема имуносупресивно лечение.