1. Каква е ролята на лабораторната диагностика при заболяванията на хипоталамуса и хипофизата?

Хипофизната жлеза се намира в основата на мозъка и е в тясна връзка с хипоталамуса. Този контакт се осъществява посредством множество нервни влакна (от хипоталамуса към задния дял на хипофизата) и чрез богата съдова и лимфна мрежа, по която голяма част от хормоните образувани в хипоталамуса достигат висока концентрация в предния дял на хипофизата. Хормоните и медиаторите, секретирани от хипоталамуса най-често имат регулаторен ефект върху секрецията на клетките в предния дял на хипофизата. Изключение от това правило са два хормона – вазопресин (АДХ, антидиуретичен хормон) и оскитоцин, които се секретират в хипоталамуса, транспортират се до хипофизата и се складират в задния ú дял, откъдето се отделят при съответни стимули. По отношение на хормоните на хипоталамуса значение за диагностиката има само определянето на антидиуретичния хормон. В останалите случаи директно се определят хормоните, отделяни от предния дял на хипофизата и от съответните периферни жлези. Съответно това са:

  •  Растежен хормон (СТХ, соматотропен хормон) от хипофизата и IGF-I (соматомедин-С), който се синтезира основно в черния дроб и медиира множество, ако не всички от ефектите на соматотропния хормон;
  •  Пролактин от хипофизата;
  •  Фоликулостимулиращ (ФСХ) и лутеинизиращ (ЛХ) от хипофизата и естрогени от яйчника при жените, респ. тестостерон от тестиса при мъжете;
  •  Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) от хипофизата и fT4, fT3 от щитовидната жлеза;
  •  Адренокортикотропен хормон (АКТХ) от хипофизата и кортизол от надбъбрека.

 


2. Лабораторната диагностика на хиперфункцията на предния дял на хипофизата възможна ли е и какви са усложненията при завишение на серумното ниво на тези хормони?

Хиперфункцията на предния дял на хипофизата най-често се дължи на тумори, изхождащи от съответните клетки, синтезиращи хормони. Повишената продукция на хипофизни хормони води или до директни ефекти върху тъканите и метаболитните процеси, върху които тези хормони имат ефект, напр. развитие на акромегалия при свръхсекреция на соматотропен хормон или до стимулиране на съответната периферна жлеза, напр. хиперфункция на кората на надбъбрека при свръхсекреция на адренокортикотропен хормон.

 

Освен състоянието на повишена функционална активност, може да възникне и точно противоположното нарушение – намален хормонален синтез, респ. хипофункция на хипофизата. Това може да е резултат от прекъсване на положителните стимули от хипоталамуса към хипофизата по различни причини или най-често при хипофизни аденоми, които нараствайки притискат и разрушават нормално функциониращата хипофизна тъкан. Това състояние също представлява клиничен проблем, защото липсата на стимули от хипофизата към съответните периферни жлези води до понижаване на тяхната функционална активност и развитие на съответни заболявания, напр. хипотиреоидизъм, хипогонадизъм и т.н.

Отпадането на секрецията на някои хипофизни хормони в детска възраст, напр. СТХ води до изоставане в растежа. Лабораторната диагностика на хипо-, респ. хиперфункцията на хипофизата се състои в изследвани на базалните нива на хипофизните хормони и хормоните на съответните периферни жлези.

 

В много случаи това не е достатъчно за поставяне на диагнозата. Често се налага провеждането на динамични, функционални тестове. Най-общо при съмнение за хипофункция се провеждат стимулационни тестове, а при съмнение за хиперфункция - супресионни тестове. Например при хипофизен аденом, секретиращ СТХ (акромегалия) доказателствена е липсата на понижение на растежния хормон в хода на оралния глюкозотолерансен тест.

 

Обратно при съмнение за дефицит на соматотропен хормон се провеждат стимулационно тестове (златен стандарт в тези случаи е тестът с инсулинова хипогликемия), с които се цели да се установи в състояние ли е жлезата да отговори със синтез на хормони при съответен стимул.
 

3. Кои са най-честите причини за хиперпролактинемия и какви са начините за нейното установяване чрез кръвна проба?

Хиперпролактинемията или повишеното отделяне на пролактин от хипофизата е най-често наблюдаваното хормонално нарушение за тази жлеза. Може да се срещне и при двата пола, по-често при жените. Повишени нива на пролактина се срещат нормално при бременност и в периода на кърмене, при манипулации върху млечните жлези, стрес. Повишение на пролактина може да се наблюдава при други основни заболявания, напр. недостатъчност във функцията на щитовидната жлеза (първичен хипотиреоидизъм). Трябва да се подчертае, че много медикаменти могат да доведат до повишаване секрецията на пролактина: естрогени (контрацептиви), невролептици, антидепресанти, опиати, допаминови антагонисти (метоклопрамид и др), циметидин, антихистаминови препарати и други.

NEWS_MORE_BOX



Най-честата органична причина за хиперпролактинемия е хипофизният аденом. При жените се изявява с липса на менструация (вторична аменорея), липса на овулация, изтичане на секрет от гърдите (галакторея), загуба на либидото. При мъжете основните симптоми са загуба на либидото и потентността. И при двата пола могат да се наблюдават симптоми, свързани с обемзаемащия процес – главоболие, дефекти в зрителното поле и недостатъчност във функцията на предния хипофизен дял. Диагнозата се поставя на базата на лабораторни изследвания – неколкократни определяния на базалните стойности на пролактина, евентуално провеждане на функционалния TRH-тест (при пролактиноми по правило не настъпва повишение на пролактина), изследване на другите хормони отделяни от предния дял на хипофизата. Образна диагностика (ЯМР, КАТ) и очен преглед.
 

4. Кои са най-често изследваните полови хормони и как се тълкуват отклоненията в резултатите им?

Взаимодействията между хипоталамуса, хипофизата и половите жлези (яйчник, тестис) са изключително сложни. Хипоталамусният освобождаващ хормон на гонадотропните хормони стимулира освобождаването едновременно на лутеинизиращ (ЛХ) и фоликулостимулиращ (ФСХ) от хипофизата.

До настъпване на пубертета нивата на тези хормони са ниски. След настъпване на пубертета ФСХ и ЛХ регулират функцията на половите жлези. ФСХ стимулира растежа и зреенето на яйчниковия фоликул и естрогенната секреция при жените, а при мъжете стимулира сертолиевите клетки и сперматогенезата.

При жените лутеинизиращият хормон достига най-висока концентрация в средата на месечния цикъл като предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, което секретира прогестерон.

В лайдиговите клетки на тестисите при мъжете, ЛХ стимулира продукцията на тестостерон. Нивата на естрогените и тестостерона по пътя на отрицателната обратна връзка потискат освобождаването на гонадотропните хормони от хипофизата.

Нарушенията в половата функция са изключително разнообразни, могат да се дължат на увреждания на хипоталамуса, хипофизата или половите жлези. От друга страна много е важно времето, периодът от живота, когато настъпват съответните увреждания – преди пубертета, могат да се проявят като отклонения в пубертетното развитие – преждевременен или късен пубертет или отклонения при възрастните – най-често аменорея при жените и загуба на либидото и потентността при мъжете. Най-общо лабораторните изследвания при нарушения във функцията на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези изисква определяне на базалните нива на хормоните – гонадотропни (ФСХ и ЛХ) и периферни (естрадиол, респ. тестостерон) и евентуално функционални тестове.

При първичните нарушения заболяването засяга изходно периферната жлеза (яйчник, тестис) като може да се касае за понижение или обратно за заболявания с повишение на периферните хормони. В тези случаи в резултат на съществуващия механизъм на отрицателна обратна връзка настъпват противоположни промени в хипофизните хормони. Например отпадането на яйчниковата функция по време на менопауза се характеризира с понижение на естрадиола и високи нива на ФСХ, ЛХ. При вторичните (хипофизни) и третичните (хипоталамични) заболявания най-често се касае за заболявания на съответните органи с понижаване на секрецията на гонадотропни хормони – ФСХ и ЛХ, с последващо намаляване и на периферните хормони – естрадиол, респ. тестостерон. Заболяванията и хормоналните нарушения, засягащи тази ос, са разнообразни и изискват тълкувание в контекста на цялостната клинична картина от специалист ендокринолог, ендокринен гинеколог или андролог.
 

5. Каква трябва да бъде подготовката на пациентите за провеждане на тези изследвания?

Кръв за изследване на хормони се взема сутрин на гладно, като е важно да се спази изискването най-малко 12 часа преди изследването да няма прием на медикаменти. Тъй като нивата на хормоните – ФСК, ЛХ и естрадиол се променят по време на менструалния цикъл, за правилната им интерпретация най-сигурно е, те да бъдат изследвани по време на фоликулната фаза, т.е. между 3-5 ден, броено от първия ден на менструалния цикъл. По отношение на прогестерона изследването се провежда в лутеална фаза, т.е. на 22-я ден от менструалния цикъл. По-специфични са изискванията при изследването на пролактин.

Много важно е да бъде спрян приемът на медикаменти, които могат да повишат нивата му, важно е също да няма стимулация на гърдите и полови контакти в нощта преди изследването, както и заемането на състояние на покой 20-30 минути преди взимането на кръв и елиминирането на всякакви стресови ситуации.