Последиците от затлъстяването не са само козметични. Всъщност основните рискове, които носи, са придружаващите заболявания, настъпващи вследствие на наднорменото тегло. Това са сериозни здравни проблеми, които водят до инвалидизация и увеличават смъртността. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за глобална епидемия именно, за да изостри вниманието на здравните власти към този проблем.


Затлъстяване и захарен диабет

Големи популационни проучвания показват, че именно затлъстяването е основен рисков фактор за настъпването на инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2. Рискът се увеличава прогресивно с нарастване на индекса на телесна маса (ИТМ)* над 30 кг/м2. Жените със затлъстяване са дори по-застрашени от захарен диабет тип 2 спрямо мъжете при едни и същи стойности на ИТМ.



Натрупването на мастна тъкан в областта на корема и вътрешните органи има силна връзка с развитието на захарен диабет тип 2. Ето защо обиколката на талията е показател с особена важност при оценката на риска от диабет. Особеното на това мастно депо е, че то действа като ендокринен орган, който отделя редица хормони (адипокини), които променят чувствителността към действието на инсулина, имат про-възпалително действие и повлияват центровете на апетита в мозъка.


Висцералната мастна тъкан е по-податлива на разграждане, като от нея се отделят „токсични“ свободни мастни киселини, натрупващи се в черния дроб и мускулите, което задълбочава инсулиновата резистентност. Това е състояние, което води до компенсаторно повишено отделяне на инсулин от панкреаса, с цел да се запазят нормални нивата на кръвната захар. Хиперинсулинемията предизвиква допълнително покачване на тегло и така се завърта порочен кръг, който задълбочава затлъстяването и инсулиновата резистентност и води до захарен диабет тип 2.


Сърдечно-съдови усложнения на затлъстяването

Про-инфламаторните адипокини, които се отделят от мастната тъкан допринасят за състоянието на хронично нискостепенно възпаление при затлъстяване. Това води до повишено отделяне на възпалителни маркери (С-реактивен протеин, фибриноген), които в комбинация с високите нива на свободните мастни киселини, водят до инсулинова резистентност на мускулите и черния дроб, артериална хипертония, дислипидемия с краен резултат – ускорен процес на атеросклероза.


Активирането на коагулационната каскада води до повишена съсирваемост на кръвта и склонност към тромбообразуване. Това повишава риска от запушване на важни големи артерии и съответно настъпване на инфаркт или инсулт. От друга страна, образуването на тромби във вените води до дълбока венозна тромбоза и висок риск от белодробен тормбоемболизъм. Освен това високото тегло и хипертонията допринасят за повишеното натоварване на сърцето и могат да предизвикат сърдечна недостатъчност.


Затлъстяване и заболявания на черния дроб и жлъчните пътища

Натрупването на свободни мастни киселини в черния дроб води до неговото затлъстяване, наречено още стеатоза. От своя страна това може да доведе до нарушаване на неговата функция и да предизвика широк спектър от чернодробни увреждания – от завишаване на чернодробните ензими в кръвта и стеатоза, през локално възпаление (стеатохепатит), цироза, чернодробна недостатъчност и дори рак на черния дроб. Терминът неалкохолна чернодробна стеатозна болест описа целият диапазон от увреждания, дължащи се на ектопичното отлагане на мазнини в черния дроб.


Затлъстяването се свързва с образуването на камъни в жлъчния мехур, които в 80% от случаите са изградени от холестерол. Най-силните рискови фактори за холелитиазата са наднорменото тегло, женския пол, най-вече във фертилна възраст (около 40 години). Повишен е и рискът от възпаление на жлъчния мехур.


Затлъстяване и репродукция

Затлъстяването се свързва с репродуктивни нарушения и при двата пола. Адипокините водят до нарушена функция на хипоталамо-хипофизо-гонадната ос от една страна. Освен това в самата мастна тъкан има повишен метаболизъм на половите хормони, което може да доведе до абнормни стойности на естрогените и андрогените в кръвта. Допълнително се потиска образуването на секс-хормон свързващия глобулин (SHBG), който е отговорен за по-високата бионаличност на половите хормони.


При жените най-често се наблюдават менструални нарушения, простиращи се от дисфункционални маточни кръвотечения с хиперменорея до пълна липса на менструация. Затлъстяването е обвързано и с нарушения в овулацията и инфертилитет. Освен това увеличава риска от рак на ендометриума, гърдата и яйчниците.


Нарушенията в нивата на андрогените при мъжете със затлъстяване могат да доведат до намалено либидо, еректилна дисфункция и намален фертилитет.


Референции:

Kyrou I, Randeva HS, Tsigos C, et al. Clinical Problems Caused by Obesity, Jan 11, 2018, www.endotext.org

Williams Textbook of Endocrinology, 14th edition

*ИТМ се изчислява според формулата: теглото в килограми, разделено на ръста в метри, повдигнати на квадрат. За затлъстяване се приема ИТМ ≥ 30 кг/м2.