Сърдечносъдовата патология и хроничните бъбречни заболявания са в тясна връзка. Нерядко в патогенезата им се преплитат общи механизми. Артериалната хипертония е най-важният фактор, допринасящ за загуба на бъбречна маса и следователно води до развитието и прогресирането на хронично бъбречно заболяване, при приблизително 30% от пациентите на хемодиализа.

 

Освен това при терминална бъбречна недостатъчност се влошава контролирането и лечението на артериалната хипертония, поради нарушена хормонална регулация и повишен вътресъдов обем. В този ред на мисли хипертонията е важна причина и последствие при пациентите на хрониохемодиализа. Приблизително 80 % от тях са с хипертония, както и с напреднала форма на сърдечносъдово заболяване. Като причини за нея се изтъкват увеличеният вътресъдов обем, повишените нива на ангиотензин II, намалена съдова еластичност, влияние на уремичните токсини, повишен симпатикусов тонус.


 

Различават се два основни типа артериална хипертония при пациентите на хемодиализа - „обем-зависима“ и „ренин-зависима“. Първият тип се среща значително по-често и се свързва със задръжката на течности в организма в междудиализния период, което значително повишава вътресъдовия обем. Основен фактор за приемане на повече течности от пациентите е вносът с храната на по-голямо съдържание на натриев хлорид, което предизвиква чувство за жажда.

 

В случаите, когато по време на диализната процедура не се отстрани цялото излишно количество течност, не се достига до оптимално „сухо тегло“. Под „сухо тегло“ се разбира това състояние, при което пациентите на хемодиализа са нормотензивни, нямат периферни отоци и белодробна хиперхидратация.

 

При „ренин-зависима“ хипертония се отчита повишена ренинова секреция и/или повишена ренинова активност. В тези случаи артериалната хипертония е рефрактерна и не се повлиява от повишената ултрафилтрация и достигане на по-ниско „сухо тегло“. За лечението ѝ се използват медиакаменти, като АСЕ-инхибитори, АТ II- рецепторни блокери или директни ренинови инхибитори.

 

Не малко са и случаите, когато в хода на хемодиализата се наблюдава рязко повишение на стойностите на артериалното налягане над нормата. Причини за това могат да бъдат очистването на кръвта от редица антихипертензивни медикаменти или активиране на РААС системата, като последица на рязкото намаляване на вътресъдовия обем.

Лечението на хипертонията при диализно-болните е комплексно и изисква съвместната работа на нефролози и кардиолози.

 

Други усложнения при диализните пациенти са уремичният перикардит, аритмиите, исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност.

 

Перикардитът като последица от възпалението на висцералния и/или париеталния слой на перикарда е често кардиологично усложнение при пациентите с хронично бъбречно заболяване. При пациентите на хемодиализа като причинители освен бактериални и вирусни инфекции се споменават също и токсини като урея, креатинин, метилгвандин, бета-2 микроглобулини, пикочна киселина.

 

Най-често перикардитът се проявява в пети стадий на бъбречното заболяване преди началото на хемодиализно лечение. След започването му обикновено количеството на перикардния излив се редуцира и съответно и симтоматиката отшумява. Тя се изразява в гръдна болка, фебрилитет, хипотония и аритмии. Среща се и друг тип перикардит - диализно-свързан, който се наблюдава при пациенти адаптирани към диализно лечение. Най-вероятните причини за него са недостатъчната диализна доза, хиперхидратацията и втъкнатите бактериални и вирусни инфекции.

 

Сърдечните аритмии са често наблюдавана съпътстваща патология сред пациентите с хронично бъбречно заболяване. Хемодиализата спомага за тяхната изява посредством флуктуациите на електролитите по време на нейното протичане, както и предизвиканата коронарната хиповолемия при по-голям обем ултрафилтрация.

 

Най-честата наблюдавана аритмия е предсърдното мъждене, която се открива при приблизително 90% от пациентите.

 

Около 80% от хемодиализните пациенти има ехокардиографски данни за левокамерна хипертрофия, като наличието ѝ най-силно корелира със съпътстваща хипертония и анемия. Различават се и трите типа хипертрофия-концентрична, ексцентрична и асиметрична септална. Те са израз на адаптивен процес. Концентричната е последица от повишено преднатоварване (неконтролираната хипертония), ексцентричната е последица от повишено обемно натоварване, а асиметричната септална хипертрофия е свързана с генетична предизпозиция, аортна клапна болест и хипертония.

 

Пациентите с хронично бъбречно заболяване имат висока честота на изява на исхемична болест на сърцето. Основен рисков фактор е нарушеният минерален метаболизъм при хемодиализните пациенти, като последиците от него са калцификация на артериалните съдове.

 

Нарушена е екскрецията на фосфатите, които се повишават в плазменото пространство и се стимулира по-високото производство и отлагане на калций-фосфор в съдовата стена. Сърдечната недостатъчност е крайна изява на повечето от сърдечносъдовите усложнения при пациентите на хемодиализа.

 

Референции:

1. Справочник по нефрология - проф. д-р Д. Ненов, д.м.н.

2. https://www.niddk.nih.gov/health-information/kidney-disease/heart-disease