При хронична обструктивна белодробна болест - ХОББ се наблюдават множество патологични изменения в дихателната система. Те водят до повишена секреция на мукус, цилиарна дисфункция, нарушения във вентилацията и газообмена, белодробна хипертония и множество системни ефекти. Повишената секреция на мукус води до развитие на хронична продуктивна кашлица - с отделяне на храчки. Не при всички пациенти се наблюдава такава хиперсекреция. Повишеното отделяне на мукус се дължи на метаплазия на плоския епител, повишен брой чашковидни клетки и уголемен размер на бронхиалните субмукозни жлези в отговор на хроничното дразнене от вредни частици или газове.
Цилиарната дисфункция се дължи на метапластични изменения на епителните клетки, което води до нарушена мукоцилиарна функция и затруднения при експекторация - отделяне на храчки. Поради наличните възпалителни процеси се натрупва ексудат в дихатилните пътища и се стеснява техния просвет - наблюдава се ремоделиране на дихателните пътища. Други фактори също допринасят за обструкцията - загуба на еластичност поради разрушаване на алвеоларната стена. Обструкцията постепенно затруднява издишането, което води до раздуване на белите дробове в покой и по време на физическо натоварване. Това намалява капацитета на белите дробове за осъществяване на вдишването, което води до задух и понижен физически капацитет.
При напредване на заболяването се наблюдава понижено количество кислород в кръвта - хипоксемия, която може да бъде съчетана или не с хиперкапния - високи нива на въглероден диоксид в кръвта. Нарушенията в газообмена също са характерни за заболяването. За тях допринасят и фактори като ендотелна дисфункция, белодробна хипертония и разрушаване на белодробното капилярно русло. Системното възпаление и изчерпването на функционалния капацитет на скелетната мускулатура допринася за ограничаване на физическата способност на пациентите. Също така се повишава риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, което е свързано с повишаване на нивата на С-реактивния протеин - CRP.
Екзацербациите при хронична обструктивна белодробна болест са свързани с повишено натрупване на неутрофили, усилен възпалителен отговор и в някои по-леки случаи - покачване на броя на еозинофилите. Обострянията могат да се дължат на вирусни или бактериални инфекции, както и на замърсяване на въздуха и промени в температурата на околната среда. При умерени екзацербации се наблюдава леко повишаване на обструкцията на дихателните пътища.
Тежките форми са свързани със значително нарушаване на газообмена поради промени в отношението вентилация-перфузия и последващо изтощаване на респираторната мускулатура. Влошеното отношение вентилация-перфузия се дължи на възпалителните процеси в дихателните пътища, отоците, повишената секреция на мукус и бронхоконстрикцията. Те понижават вентилацията и причиняват вазоконстрикция в отговор на хипоксията, което, от своя страна, нарушава кръвоснабдяването на дихателната система. Изтощаването на дихателната мускулатура и алвеоларната хиповентилация допринасят за ниски нива на кислорода в кръвта и високи концентрации на въглероден диоксид, които водят до респираторна ацидоза.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1463976/
