Кръвта е течна тъкан с особени функции в тялото. Представяме си, че е течност в затворена съдова система, и че ако няма нарушаване стената на някой съд, тя няма как просто да „излезе“. Вярно е, че стените на артериите и вените са плътни и здрави, но на множество места в организма капилярите са пропускливи за част от съставките на кръвта. Това е неизбежно, тъй като една от основните ѝ роли е именно да отдава кислород и хранителни вещества на тъканите и да извлича отпадните продукти от тях.


Представяме си още и кръвта като една хомогенна... течност. Да, тя наистина е течна, но е съставена от серум, различни вещества и формени елементи – клетки. Съществуват механизми, които поддържат състава и свойствата на кръвта, така че тя нито да се съсирва прекалено много, нито и да е прекалено „течна“.


От часовете по химия или просто от упражнението да си разтворим инстантното кафе или сухата супа сме установили, че температурата е един от факторите, които повлияват химичните реакции. Подобно на тях, и механизмите на кръвосъсирване и противосъсирващите такива са ензини системи, в основата си – химични реакции, протичащи в каскаден ред. А ензимите в организма играят ролята на жив катализатор. Всеки ензим има своя характеристика и оптимална температура за функциониране.



Като говорим и за температури, чували сме, че се препоръчва някои хирургични интервенции, ако не са спешни, да се отложат за есента. Дали кървенето е усилено през топлите месеци на годината, или има и други причини за това?


За кръвосъсирващите и противосъсирващите механизми

Хемокоагулацията – съсирването на кръвта – е защитен механизъм, който може да настъпва както интравазално (вътре в съдовете) така и екстравазално (извън съдовете). Представлява каскадна реакция, отключваща се от различни фактори, и завършваща с образуване на кръвен съсирек.


Отключващи фактори могат да бъдат нарушаване целостта на кръвоносния съд, допир на елементи от кръвта със съединителнотъканни компоненти от междъклетъчното пространство (извън съдовете) и др. Самото  увреждане на тъкани може да доведе до отделяне от тях на фактори, допринасящи за „отприщване“ на кръвоспиращия процес.


В хемокоагулацията участват вещества с произход от тромбоцитите, плазмата, тъканите и ендотелните клетки, постилащи вътрешната повърхност на съдовата стена. Черният дроб е мястото, в което се произвеждат основната част от плазмените фактори на кръвосъсирването.


Първа стъпка в коагулацията е обравуването на протромбинов активатор, който превръща протромбина в тромбин. Последният опосредства трансформацията на фибриногена във фибрин.


Тази лавина от реакции протича за краткия период от 10-15 секунди и довежда до формиране на плътна фибринова мрежа на мястото на увредата. В последствие в мрежата се улавят кръвни клетки и компоненти.


За да може кръвосъсирващият прицес да е адекватен на ситуацията, съществува и противосъсирваща система, която не позволява спонтанното и ненужно образуване на тромби, както и осигурява разграждане на образуваните такива, когато те вече не са необходими. Главен „враг“ на фибра е плазминът, който го разгражда. Ендотелът пък непрекъснато противодейства на патологичното кръвосъсирване. Установено е, че най-честата причина за тромбози е именно увреждането на ендотела на съдовете. 


Температурата има ли значение за тези механизми?

Ако сложим нещо топло върху кожата си, обикновено тя се зачервява. Това е така, защото високата температура въздейства съдоразширяващо на повърхностните съдове – съответно те се разширяват и по този начин в тях има повече кръв.


Обратно, ниските температури имат констриктивен ефект. Измръзналите пръсти могат да са пребледнели, защото ниската температура кара съдовете да се свият, от там по-малко кръв и по-блед цвят.


През летния сезон, ако времето е горещо, организмът използва терморегулацията, за да се предпази от прегряване. Един от нейните инструменти е именно дилатация (разширяване) на периферните съдове, с което кръвта от центъра на тялото отдава топлината извън тялото, минавайки през тези повърхностни съдове.


При хирургична интервенция тези разширени съдове е по-трудно да се контрахират и да се спре кървенето. Същото важи и за кървенето при вадене на зъб, например. Това обаче не е противопоказание за извършване на дадена манипулация. Лекарят преценява в кои случаи ползата надвишава риска за пациента и не бива да се забравя, че рискът от отлагането в някои случаи надвишава многократно този от малко по-обилното кървене.


Голямо значение има не само външната, но и телесната температура. Известно е, че при фебрилни състояния, особено над 40 градуса, се наблюдават увреди в структурата на тромбоцитите. Това явление е от значение за пациентите, които имат ниски или много ниски стойности на тромбоцитите поради различни заболявания или състояния.