Уроинфекциите са най-чести сред инфекциите на отделителните пътища. Дълга и разнообразна може да бъде класификацията им, но най-общо и за начало, можем да ги разделим на инфекции на долните (уретрити, цистити) и на горните пикочни пътища (пиелонефрит); на остри и хронични.

 

Могат да бъдат още типични (E.coli, Proteus, S. saprophyticus и др.) или атипични (Pseudomonas, Trichomonas, Chlamydia, Mycoplasma, Micobacterium tuberculosis и др.) ,или STDs (sexually transmitted diseases – Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia и др.), които се разглеждат отделно от класическите уроинфекции; придобити и вътреболнични; неусложнени и усложнени (в резултат на друга подлежаща причина – малформации напр. подковообразен бъбрек, двойна дренажна система и др.; обструктивни състояния – усложнена нефролитиаза, аденом на простатата, пролапс на влагалището при жени; при везико-уретерални рефлукси и др.). Според патофизиологичния си механизъм, уроинфекциите могат да бъдат асцендентни или хематогенни (уросепсис). Вторите са много по-редки (около 20%) и животозастрашаващи.


 

Уроинфекциите са много по-чести при жени в по-ранна и средна възраст (до 40-50 години), отколкото при мъже, поради по-късата уретра при женския пол и близкото разположение с ануса и възможността за контаминация. След 45-50-годишна възраст при мъже уроинфекциите също стават по-чести, поради хиперплазията на простатата, калцификация на шийката на мехура и др. фактори, водещи до уростаза в дисталните пикочни пътища.

 

При дистални уроинфекции може да се наблюдава микро- или макроскопска (около 1/3 от случаите) хематурия, левкоцитурия, повишено СУЕ, CRP, левкоцитоза, болка и парене при уриниране, болка в областта на симфизата, чести позиви за уриниране и др.

 

При проксимални уроинфекции (остър пиелонефрит) се наблюдават същите лабораторни изменения с белези на възпаление, а по отношение на клиниката и физикалния преглед – има фебрилитет и положително сукусио реналис. Лабораторно при пиелонефрити има и протеинурия различна по степен, обикновено до 2-3г/24ч. Освен лабораторно и клинично доказване, важно значение има и ехографията при пиелонефрита за изясняване на подлежащи причини, усложнения, белези на хронифициране и др. Интравенозната урография не е особено препоръчителна в острата фаза на една уроинфекция, поради очакваното забавено отделяне на контрастната материя.

 

Важно правило при подхода към лечението на една уроинфекция е, че безсимптомни уроинфекции не се лекуват, а само се проследяват, с изключение на тези при бременни, пациенти с диабет и имуносупресирани пациенти. По отношение на лечението – за сигнификантна се счита уроинфекция с микробно число 105 или повече; лечение изисква всяка уроинфекция с микробно число 102 - 103. Най-оптималният вариант е към лечение да се подходи едва след доказване на причинителя при микробиологично изследване на стерилна урина и антибиограма. При невъзможност – първо се взима урокултурата и се започва емпирична антибиотична терапия до получаването на антибиограмата. Отрицателната микробиология при налични симптоми изисква да се потърсят атипични причинители, които не се отразяват при класическо микробиологично изследване (хламидия, микоплазма, туберкулоза и др.)

 

Лечeнието е с антибиотици, които имат добро отделяне с бъбреците и урината – основно хинолони (Ciprofloxacin, Levofloxacin), цефалоспорини втора-трета генерация за интравенозна терапия при по-тежки пиелонефрити и хоспитализация, Trimetoprim-Sulfamethoxazole, пеницилини, аминогликозиди (само при внимателна оценка на бъбречната функция, поради нефротоксичния ефект). Обикновено лечението на неусложнените уроинфекции продължава около 10 дни, като симптоматиката изчезва още преди края на първата седмица от антибиотичния курс на лечение, а лабораторните показатели започват да се нормализират към втората седмица. В зависимост от тежестта на инфекцията лечението може да продължи 7-20 дни.

 

Освен антибиотичният курс, към лечението се прилагат още нестероидни-противовъзпалителни средства (Ibuprofen, Ketoprofen и др.), които повлияват много добре симптомите на възпаление и болката. Прилагат се и диуретични и антисептични чайове (мечо грозде, червена боровинка, хвощ, бяла бреза, магданоз и др.), които се продават под формата на комбинации от няколко билки. По отношение на режима на хранене – добре е пациентът да приема обилно количество вода (поне 2,5 л/ден), безсолна диета, богата на витамини и минерали, плодове и зеленчуци и др.

 

Рецидивиращи са уроинфекции, които се появяват поне 3 пъти в рамките на една година. При чести рецидивиращи уроинфекции и/или атипични причинители (Chlamydia, Trichomonas, Pseudomonas, Mycoplasma) е добре да се потърси вторична причина за инфекциите – неоплазии, туберкулоза, диабет и др. Разбира се, рецидивиращите уроинфекции могат да бъдат и резултат от недостатъчно дълъг антибиотичен курс на лечение и/или недобър избор на антибиотик при липса на микробиология и антибиограма.

 

Прогнозата при неусложнените уроинфекции е повече от страхотна, но е важно навременно установяване на причинителя и адекватно и достатъчно продължително антибиотично лечение. Закъснялото лечение на уроинфекциите може да доведе до дисеминиране на инфекцията и сепсис.