Уремията е клиничен синдром, свързан с влошена бъбречна функция. Уреята се синтезира в черния дроб и е краен продукт от метаболизма на белтъците. Заедно с креатинина е една от макромолекулите, които се филтрират и отделят през урината. Уреята съставлява повече от 50% от общите органични киселини в състава на урината.
Когато бъбречната функция е нарушена, се покачват нивата и на двете съединения в кръвта. Уремията се характеризира с дисбаланс на регулирането на течностите в организма, различни електролитни, метаболитни и хормонални отклонения.
Развива се най-често в условията на хронично бъбречно заболяване в краен стадий, но може да съпътства и острата бъбречна недостатъчност. Различни хронични бъбречни заболявания (полизкистоза на бъбреците, диабетна нефропатия, хроничен пиелонефрит, камъни в бъбреците) могат да доведат до развитието ѝ. Уремичните симптоми обикновено възникват, когато креатининовият клирънс е по-нисък от 10 ml/min или 15 ml/min в случай на пациенти с диабет.
Жените са по-склонни към развитие на уремични симптоми при по-ниски нива на креатинин поради намаленото количество мускулна маса и изходните нива на серумен креатинин, които имат. В условията на уремична среда може да възникне нарушение в киселинно-алкалната хомеостаза, регулиране на течностите и електролитите, производството и секрецията на хормони и елиминирането на отпадните метаболитни продукти.
Натрупването на уремични токсини в кръвта може допълнително да допринесе за развитието на коагулопатия в резултат на намалена адхезия на тромбоцитите към съдовата ендотелна стена, повишената им обмяна и леко намален абсолютен брой на тромбоцитите. Често срещана находка при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване е кървящата диатеза, която представлява склонност към по-продължително кървене при нараняване и настъпване на спонтанни кръвоизливи.
Друго основно метаболитно усложнение, свързано с уремията е ацидозата, тъй като бъбречните тубулни клетки са основните регулатори на киселинно-алкалната хомеостаза в тялото. Метаболитната ацидоза може да доведе до хипервентилация, летаргия, анорексия, мускулна слабост и застойна сърдечна недостатъчност. Уремията може също да е причина за импотентност при мъжете или безплодие (напр. ановулация, аменорея) при жените в резултат на дисфункционална регулация на репродуктивните хормони. Натрупването на уремични токсини може също да допринесе за развитието на уремичен перикардит и образуване на значим перикарден излив, които могат да бъдат първа изява на бъбречната недостатъчност или да съпътстват хемодиализното лечение на пациентите.
Симптомите на уремията са разнообразни, неспецифични и отнасящи се до различни засегнати органи и системи. Обща отпадналост и лесна уморяемост, гадене и загуба на апетит, повръщане присъстват почти при всички пациенти.
Отоци и подуване на глезените съпътстват болните с бъбречна недостатъчност. Кожата е суха, хиперпигментирана и сърбяща и често при пациентите се откриват следи от разчесвания. Периферната невропатия се характеризира с мравучкане и изтръпване на периферните части на ръцете и краката. Сериозни усложнения съпътстващи уремичния синдром са перикардния излив, перикардна тампонада и проявите на застойна сърдечна недостатъчност.
Симптоматичната уремия, която се изразява с описаните симптоми, включително хиперкалиемия и метаболитна ацидоза за категорични индикации за започване на диализно лечение независимо от стойностите на глумерулната филтрация. Спешно уремично състояние е наличието на хиперкалиемия, ацидоза, симптоматичен перикарден излив или уремична енцефалопатия и изисква незабавна диализа. Редовните диализни курсове, адекватната заместителна терапия на усложненията на бъбречната недостатъчност и правилния диетичен режим контролират и редуцират уремичните симптоми. Най-доброто дългосрочно лечение на терминалната бъбречна недостатъчност и уремичния синдром остава бъбречната трансплантация при подходящи пациенти.
Референции:
National library of medicine-Uremia
