Уремичната енцефалопатия представлява придобит токсичен синдром, развиващ се при пацинети с остро развила се бъбречна недостатъчност или такива с нелекувана или неадекватно лекувана хронична бъбречна недостатъчност в краен стадий. Много често първоначалните или в лека степен прояви на заболяването са летаргия, слабост и лека обърканост, като в по-напреднали стадии състоянието може да прогресира до поява на епилептични припадъци, кома или и двете. (Към първа част на материала)

 

Патофизиологичният механизъм на развитие на заболяването все още не е напълно изяснен. Нарушение във водния транспорт и мозъчен едем, нарушение в кръвно-мозъчната бариера и промени в мозъчния метаболизъм са част от обсъжданите механизми, които стоят в основата на развитие на синдрома.



Диагноза

1. Лабораторни изследвания

 

Съществен елемент в диагностичния процес е лабораторното изследване:

  • Ниво на урея и креатинин в кръвта;
  • Серумни електролити и глюкоза;
  • Пълна кръвна картина – с цел изкючване на левкоцитоза, която съпровожда налична инфекция, както и с цел установяване на анемия (анемията може да допринесе за влошаване на менталния статус);
  • Серумен калций, фосфат и паратиреоиден хормон – с цел установяване евентуално на хиперкалциемия, хипофосфатемия, тежък хиперпаратиреоидизъм;
  • Серумно ниво на магнезий – с цел отхвърляне на хипермагнезиемия;
  • Токсикологичен скрининг;
  • Нива на медикаменти, които могат да акумулират при бъбречна увреда – дигоксин, литий, пеницилин, циметидин, баклофен и др.

2. Образни изследвания

 

Образно изследване се налага при пациенти, показващи значителни отклонения в неврологичния статус с цел изключване на мозъчно-съдов инцидент, обемзаемащ процес, субдуруален хематом и т.н.


Налице са и някои специфични белези при ядрено-магнитно или компютърнотомографско изследване на пациенти с уремична енцефалопатия. Промените засягат мозъчната кора, базалните ганглии, средния мозък и таламуса.

 

3. Електроенцефалография (ЕЕГ)

 

Електроенцефалофско изследване (ЕЕГ) често се прилага при пациенти с данни за метаболитна енцефалопатия. Типични прояви са:

  • Забавяне или липса на алфа-честотни вълни;
  • Дезорганизация на записа;
  • Внезапна поява  на тета- и делта-вълни на общозабавена фонова мозъчна активност.

Установена е корелация между забавяне честотата на ЕЕГ-вълните и степента на нарушение на бъбречната активност и нарушение в степента на мозъчната функция. След започване на лечението с диализа се установява подобряване на клиничната симптоматика, макар ЕЕГ-промените да се задържат и да не се нормализират.

 

4. Евокираните потенциали (зрителни, слухови, соматосензорни) също могат да бъдат полезни вд иагностициране на уремичната енцефалопатия. Често се установява удължена латенция на кортикалния зрително-евокиран отговор, ккато и отклонения в соматосензорния евокиран отговор на мозъчната кора.

 

5. Невропсихологични изследвания (тестове)

 

Невропсихологическите тестове дават оценка на степента на когнитивно функциониране – памет, концентрация, задръжка на вниманието, възможност за бърза оценка на ситуацията и вземането на правилно решение. Последното тестуване особено добре корелира със степента на бъбречна увреда.

 

Лечение

Развитието на уремична енцефалопатия при пациент с остро възникнала или хронична бъбречна недостатъчност е индикация за започването на диализно лечение (хемодиализа, перитонеална диализа, продължителна заместваща бъбречна терапия). След започване на терапията, пациентите често се подобряват клинично, макар ЕЕГ- промените да се задържат за дълго време. 

 

Лечението на пациенти с уремична енцефалопатия изисква съблюдаване на няколко основни неща:

  • Адекватност на диализното лечение;
  • Корекция на анемията;
  • Регулация на калциевия и фосфорен метаболизъм